....пфааааааааааах

[n0 CoNnEc7i0n =)]

Боли

Боли при всяка среща.
Боли,дали някога ще спре!?
Боли от целувката гореща.
Боли,защото тя последна бе.

Боли при всеки поглед най-случаен.
Боли,а тебе не.
Боли от спомена тъй траен.
Боли,дали някога ще спре!?

Боли,защото теб те няма.
Боли,когато ти не си до мен.
Боли и болката е тъй голяма.
Боли ме за последния ни ден.

Боли и твоят глас ми липсва.
Боли,дали някога ще спре!?
Боли,а любовта ми е тъй чиста.
Боли,защото знам,че тя няма да умре.

Боли,боли,боли.
Боли,а тебе не.
Боли,когато вън вали.
Боли,дали някога ще спре!?

[Jessika_MG]

А ти попита ли го ?

bravYYyyYyYYYYYYyYYy mn qky i stanalY

[n0 CoNnEc7i0n =)]

А ти попита ли го ?

не...страх ме е от отговора...

[Jessika_MG]

А ти попита ли го ?

не...страх ме е от отговора...

И какво ще загубиш, ако го направиш? Спомените никой не може да ти отнеме... Сети се за една мисъл "По-страшното от самия страх е страха от 'него' "

[n0 CoNnEc7i0n =)]

защото...единственото, което ме задържа жива, е илюзията, измисления ми свят, в който аз и той сме още заедно...страх ме е, че ако каже не ще разбие този свят, а аз ще остана гола и сама с реалността...

[SlaVen4eEto`]

popitai go i jivei v realnosta s nego....ot izmisleniq ti svqt ni6to nqma da spe4eli6 osven me4ti i nadejdi... jivei sega, bez da te e strah ot otgovora my... yspeh!

[n0 CoNnEc7i0n =)]

не...не мога да живея в реалността...няма да ме разберете...просто не мога...не мога да съм сама...

[priti_kiti]

не...не мога да живея в реалността...няма да ме разберете...просто не мога...не мога да съм сама...

Намери си някой друг тогава.

мда,то понеже така става..

[n0 CoNnEc7i0n =)]

не...не мога да живея в реалността...няма да ме разберете...просто не мога...не мога да съм сама...

Намери си някой друг тогава.

то не става ей така щрак ии съм го забравила и съм си намерила и друг...други в изобилие, проблема е, че ТОЙ е само един...незнам дали някога си обичал, но ако си, то тогава ще можеш да ме разбереш

[brain_stew]

не...не мога да живея в реалността...няма да ме разберете...просто не мога...не мога да съм сама...

Намери си някой друг тогава.

то не става ей така щрак ии съм го забравила и съм си намерила и друг...други в изобилие, проблема е, че ТОЙ е само един...незнам дали някога си обичал, но ако си, то тогава ще можеш да ме разбереш

Аз те разбирам...когато реалността е твърде болезнена и те притиска от всички страни, имаш чувството, че няма да изтърпиш всичко случващо се...Искаш да се затвориш в себе си, да си живееш в своя си свят, където всичко е прекрасно, нямаш притесненията от реалността и...не боли!Но нали се сещаш, мила, трябва да осъзнаеш, че не можеш да живееш така дълго!Колкото и кофти да е, трябва да се върнеш обратно, да се научиш да живееш без него...иначе това не е живот!

ПП:Тези, които ме познават да не се заблуждават от сегашната проявена "нежност" и слабост....просто говоря от личен опит!

[n0 CoNnEc7i0n =)]

Аз те разбирам...когато реалността е твърде болезнена и те притиска от всички страни, имаш чувството, че няма да изтърпиш всичко случващо се...Искаш да се затвориш в себе си, да си живееш в своя си свят, където всичко е прекрасно, нямаш притесненията от реалността и...не боли!Но нали се сещаш, мила, трябва да осъзнаеш, че не можеш да живееш така дълго!Колкото и кофти да е, трябва да се върнеш обратно, да се научиш да живееш без него...иначе това не е живот!

ПП:Тези, които ме познават да не се заблуждават от сегашната проявена "нежност" и слабост....просто говоря от личен опит!

Без него няма да е живот, независимо дали съм в приказен безпроблемен свят, отдалечен от земните болки и проблеми, или ще съм във центъра на суровата истина...Поне по първия начин ще предпазя сърцето си...макар и малко, защото колкото и да се старая не мога да живея единствено в моя си свят...

[brain_stew]

Миличка, никой не е незаменим!Времето лекува всичко!ВСИЧКО!Знам го доста добре, не веднъж сърцето ми е било разбито...то за тва и трудно се печели!Всеки ден ставай и лягай с мисълта, че можеш без него!ще те боли, опредлено!Но това е болка, която ти си длъжна да изтърпиш!Няма да стигнеш далеч, ако продължаваш да страдаш за него!Забрави го...или поне се опитай!

[n0 CoNnEc7i0n =)]

проблема е, че е в моето училище и съм с него всеки ден...начин да го забравя просто няма...а как да намеря друг, който да го замени, като не мога вече да отпусна душата си дори пред най-добрата ми приятелка...просто ме е толкова страх, че може би трябва направо да скоча отнякъде

[Jessika_MG]

Е явно докато се решиш да направиш стъпка напред, ще напишеш още доста хубави неща като това, за което беше темата :P