запитвали ли сте се кой са ви истинските приятели ?

[ObI4Am_Te]

В неделя разговарях с един много скъп за мен човек, като темата засегна пряко и приятелството… Запитахме се кои са ни приятелите, защо са такива, какво откриваме в тях, че използваме думата приятел, а не просто познат. След като се замислих сериозно над въпроса установих, че приятелите са наистина много малко, познатите с лопата да ги ринеш, добрите познати са тези, които вярваш, че ще ти бъдат приятели, но май нещичко не им достига да ги наречеш със заветната дума…
Няма, според мен, точно тълкувание на думата “приятел”, всеки човек е различен, всеки приема хората около себе си по различен начин. Всеки търси опората в нещо, а най-често това са хората. Какво е приятелството? Само взаимопомощ или познанство в което даваш или получаваш? Всъщност трябва ли да наричаш приятел някой, ако той само ти помага? Може ли някой, който нехае за теб да ти бъде приятел?
Кога имаш нужда от приятел? Само когато ти потрябва или знаеш, че той/тя е някъде там и ти помага и незабелязано? Аналогично всичко това се отнася и за вас, ако го погледнете в очите на вашите приятели…
Няма за мен точна формулировка. То си съществува, дори и да не го виждаме, него го има, стига да желаеш да бъдеш приятел с някого. Няма значение пола..., а може би има?
Не ви моля за помощ, искам да чуя мнение. Аз знам кои са мои приятели, трудно е да им го кажеш, просто трябва да им го докажеш.

[MauMyHkaTa]

След като се замислих сериозно над въпроса установих, че приятелите са наистина много малко...

И правилно си установил/-а! Наистина е така... В това спор няма. Само че аз съм се замисляла над друго. Добре, някой би казал "Вие не знаете какво е приятелството, аз имам много приятели, ние постоянно излизаме, ходим наляво - надясно и ни е весело заедно". Но само в товали се крие истинското приятелство?! Аз не знам дали тези хора се замислят сериозно върху този впрос. Всички хора по света имаме толкова различни характери. И тези, които не се замислят наистина добре какво всъщност влагаме в смисъла на думичката "приятелство" едва ли осъзнават, че всъщност много малка част от хората, които познават, са им и приятели! Така че, дори и човек, който се движи в голяма компания и да се разбира чудесно с хората от нея да ми каже, че не знам какво е приятел, не бих се съгласила с него. и да, прав/-а си, че в повечето случаи под "приятел" имаме предвид човекът, на когото бихме могли винаги да разчитаме. А дали ние правим същото за него? Според мен, за да ти бъде един човек истински приятел, той трябва първо да умее да те изслушва внимателно, след това да ти помага както в добри, така и в лоши моменти, да те подкрепя и разбира(естествено и ти да се държиш с него по подобаващ начин). Това тРяБвА да е човекът, когото никога няма да нараниш, или дори и да го сториш, след това ще можеш да му кажеш "извинявай" Но не просто ей-така, а да се замислиш над постъпката си, да си вземеш поука за самия себе си и да се стремиш никога повече да не грешиш, защото, за Бога, това е човекът, когото считаш за пРиЯтЕл, нали?! С истинския си приятел ти наистина трябва да имаш близки интереси, ако не еднакви. И да се радвате заедно на хубавите моменти, както и да си помагате, като не забравяме, че не бива да чакаме само помощ и разбиране по един или друг въпрос от този ни приятел! Не знам защо така си мисля, но съм забелязала че между различните полове в повечето случаи се "завързват" по-добри приятелски отношения, отколкото ако хората са от еднакъв пол, особено при момичетата... Големи сме дразги :P Това е моето мнение, което стана малко дългичко, но пък исках да кажа всичко това!

[CVETELLINA]

От известно време,почти всеки ден си задавам този въпрос... Преди си мислех,че имам купища приятели,на които мога да разчитам,но всъщност останаха само 2-3-ма човека,на които мога да се доверя и,които ще ми помогнат в трудни моменти...Обаче,най-гадното е да те предаде човек,в когото си имал сляпо доверие...в моя случай не само един.

[deidiy]

От известно време,почти всеки ден си задавам този въпрос... Преди си мислех,че имам купища приятели,на които мога да разчитам,но всъщност останаха само 2-3-ма човека,на които мога да се доверя и,които ще ми помогнат в трудни моменти...Обаче,най-гадното е да те предаде човек,в когото си имал сляпо доверие...в моя случай не само един.

и при мен стана нещо подобно

[BunnYY_f]

Да запитвам се не всеки ден, но в някой ситуации си задавом този въпрос!

[Fencer]

Да и много често, и резултатът е един и същ - осъзнавам, че такива са ми много малко...

[PaSsioN_GiRL]

Да и много често, и резултатът е един и същ - осъзнавам, че такива са ми много малко...

Комапанията може да е голяма,но приятелите са малко,ако не само един.....

[haily]

skoro osuznah 4e istinskite priqteli ne su6testvuvat az li4no smqtam 4e imam samo edna priqtelka,koqto moga da nare4a naisina ISTINSKA,moje bi 6toto mi e bratov4edka.znaete-kruvta,voda ne stava
taka 4e ne se doverqvaite mn mn 6toto vse nqkoga 6te vi precakat i 6te razberete 4e po4ti nqma istinski priqteli na toq 6iban svqt ......za sujalenie i ne mi sporete vse nqkoga 6te stignete do moeto mnenie

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

razbira se 4e sum!!!!! i se radvam 44e imam takiva \/

[ludo_mace]

От известно време,почти всеки ден си задавам този въпрос... Преди си мислех,че имам купища приятели,на които мога да разчитам,но всъщност останаха само 2-3-ма човека,на които мога да се доверя и,които ще ми помогнат в трудни моменти...Обаче,най-гадното е да те предаде човек,в когото си имал сляпо доверие...в моя случай не само един.

Same thing... Още се опитвам да се науча да поствям всичко под въпрос, но в най-гадните моменти, когато най имаш нужда от приятел, но значеш, че няма с кой да споделиш... Тогава влиза в роля сляпото доверие, а оттам и гадните последствия, които съм търпяла толква много пъти

[siXt_senSe]

Може би като съм била дете съм имала истински приятели,нали знаете по детски наивни и искрени едни с други.Но като пораснахме се попромениха нещата.Знаете,завист,започ� �ат и интриги,съмнения.Имах и друга истинска приятелка,дори две,но едната ме забрави,а другата по един или друг начин аз предадох(с което определено не се гордея).Все още има хора на които се доверявам 1-2,но дори на тях не споделям всичко.Не смея.Станала съм много недоверчива в това отношение.Някога имах и много добър приятел-момче.После тръгнах с него и до сега сме заедно,но вече не споделям и с него всичко май.За мен "приятелство" е доста относителна дума

[crazy_girl_91]

Много рядко

skoro osuznah 4e istinskite priqteli ne su6testvuvat az li4no smqtam 4e imam samo edna priqtelka,koqto moga da nare4a naisina ISTINSKA,moje bi 6toto mi e bratov4edka.znaete-kruvta,voda ne stava
taka 4e ne se doverqvaite mn mn 6toto vse nqkoga 6te vi precakat i 6te razberete 4e po4ti nqma istinski priqteli na toq 6iban svqt ......za sujalenie i ne mi sporete vse nqkoga 6te stignete do moeto mnenie

противоречиш си
това, че ти е братовчедка не я прави истинска приятелка... Не е вярно, че все някога ще те прецакат, съществува истинско приятелство(всеки го разбира по различен начин , но горе-долу мненията съвпадат и се допълват) трябва само да го откриеш

[evil_lady_in_black]

Аз стигнах до извода че имам само една единствена истинска приятелка на която мога да доверя всичко . И като си помисля че я бях зарязала заради една пикла от класа ми . Но също имам и един много добър приятел ( момче ) на който аз много държа и знам че дори и да сме скарани аз мога да разчитам на него за всичко и за това той ми е единствен най-добър приятел