Цитирай Първоначално написано от brain_stew
Аз те разбирам...когато реалността е твърде болезнена и те притиска от всички страни, имаш чувството, че няма да изтърпиш всичко случващо се...Искаш да се затвориш в себе си, да си живееш в своя си свят, където всичко е прекрасно, нямаш притесненията от реалността и...не боли!Но нали се сещаш, мила, трябва да осъзнаеш, че не можеш да живееш така дълго!Колкото и кофти да е, трябва да се върнеш обратно, да се научиш да живееш без него...иначе това не е живот!

ПП:Тези, които ме познават да не се заблуждават от сегашната проявена "нежност" и слабост....просто говоря от личен опит!
Без него няма да е живот, независимо дали съм в приказен безпроблемен свят, отдалечен от земните болки и проблеми, или ще съм във центъра на суровата истина...Поне по първия начин ще предпазя сърцето си...макар и малко, защото колкото и да се старая не мога да живея единствено в моя си свят...