ето,незнам дали съм ти помогнала

Христо Ботев е един от големите поети на България. Той живее в изключително драматични години от историята на Родината. Но той не е наблюдател и летописец на събитията. Неговата дейна и кипяща от енергия натура го прави пряк участник в тях. Събитията намират блестящ израз в неговите пламенни стихове. Изключително вълнуваща изповед на поета е стихотворението “На прощаване в 1868 година“. То е написано в действителен момент на прощаване. През 1868 г. авторът се записва за доброволец в четата на дядо Жельо войвода и се готви да премине в България. Творбата на младия поет е изповед пред близките, неговото прощаване с тях и с живота.
Великият български владетел Омуртаг е казал: “Човек и добре да живее умира…“. Смъртта е неизбежен финал на всеки житейски път, но тя е и откъсване от познатия свят и преминаване в неизвестното. Различните религии се стремят да направят мисълта за нея по-лека: едни – с идеята за живот в отвъдното, други – с вярата в прераждането, трети – с безсмъртието на духа. Пред очите на лирическия герой в стихотворение “На прощаване в 1868 г.“ авторът вижда смъртта откъм борческата й страна. Когато животът е отдаден за свободата на Родината, бунтовникът смята своята смърт за героична и осъзната. Саможертвата ще остави следи не само в сърцата на близките му, но и в душите на целия народ. В това героят вижда своето безсмъртие.
Още в началото на стихотворението героят прави предположение “аз може млад да загина“. В тези думи няма самосъжаление, защото смъртта е осъзната. Свободолюбивият дух на бунтовника не може да допусне примирение с робството:
Та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище…
Вълненията от срещата с родната земя надделяват над мисълта за смъртта. Героят не се стреми към нея, но я приема: “пък…каквото сабя покаже“. Отделеното с многоточие мълчание е по-силно от каквито и да е думи. Бунтовникът знае, че никой не дава даром свобода. За нея трябва да се пролее кръв. Тя трябва да се извоюва.
Лирическият герой добре познава чувствата на близките си и каква скръб би предизвикала неговата смърт. Затова той поставя акцент върху героизма в смъртта:
и честта, майко, юнашка!
В този смисъл е и заветът на бунтовника към своите “братя невръстни“. Смъртта на един човек не е от значение. Важното е борбата да продължи. Това авторово послание е изразено подтекстово:
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!
Тук е описана мрачната картина на смъртта. Ботев цели да възбуди въображението на читателя. Епитетите “бяло“, “черни“, “черната“ имат символично значение. В християнската религия белият цвят означава чистота. Така авторът показва нравствената възвишеност и духовната красота на героя си. А за родолюбивия подвиг на героя говорят скалите – високите места и орляците. Тук поетът съпоставя героя си със смелите и горди птици, които се реят свободно в небето на България.
От друга страна черният цвят символизира страданието и нещастието. “Земята, майко, черната“ е символ на мъката на бунтовника по поробената му Родина. Земята ще е черна, докато бъде извоювана нейната свобода.
Идеята за безсмъртието на героя се разкрива и в сътворяването на песен за него:
Моята песен юнашка –
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта и пред дружина…
Песента не крие само безсмъртие за бунтовника. Тя ще предаде свободолюбивите му идеи на идните поколения.
Безсмъртието и признателността на народа се сливат във финалните строфи на стихотворението.
Но…стига ми тая награда
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода…
Тези стихове са събрали в себе си изключителна идейно-емоционална енергия. Право на нравствена присъда над личността на бунтовника има единствено народът. Мъдростта ще помогне на идните поколения да оценят подвига на героя.
Основните разсъждения на поета Христо Ботев в стихотворението “На прощаване в 1868г.” са размисли за безсмъртието в смъртта. Те оставят дълбока диря в съзнанието на читателя. Още по-дълбока е следата оставена от самия Ботев. От неговия достоен живот и героична смърт, които удивително приличат на тези на героя му.