Нямам име.Не ме наричаи с нежни думи.
Аз нямам име . . . не създаваи илюзия по между ни.
Не ме наричай с имена . . . не ме кръщавай,както ти харесва,
не ми приказвай сладникави неща . . . живота ни е само клетка.
Нямам име.Не ме описваи с красотата.
Не съм ни слънце,нито цвете . . . не съм любов,за ден или за два . . .
Не ме наричай с имена . . . не ме създавай в призказки и песни,
не ме обричай в тази светлина . . . повярваи ми . . .затворен си в клетка .
Нямам име.Не ме лъскаеш като ме сравняваш с прекрасни неща.
Аз нямам име . . . аз съм просто жена.
Силата от тялото ми взимай безуморно . . .
вярвай в мен,а не в измислени неща,
не се кълни,а ме обичай безсловно . . .
Живот няма . . . той е клетка . . .
влезнеш ли веднъж . . . не излизаш доброволно.
01.12.2006
Много е нежно, харесва ми
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)