Празна спринцовка на масата стой . . .
тялото ми отмалява . . . а в сърцето боли.
Очите са пусти с блясък фалшив . . .
погледът тъжен . . . а живота изпит.
Исках щастие,а намерих това.
Вяввах в себе си,а се погубих сама.
Мъртвото ми тяло над студения под . . .
не бях ли твърде млада и Защо ?!
Късно се усещам..Много закъснях.
Спринцовката е празна . . . време е за моят Ад.
Сега разбирам,че не си до мен,
а имам нужда.
Сега проблясква мисълта,че заради наркотиците
ти бях чужда.
Дъжда вали,а не отмива следите . . .
по тялото ми младо . . . засъхнаха сълзите.
Късно е вече.Няма ни утре . . . няма и сега.
Къде се изгубих . . . че да свърша така.
А исках да оставя след себе си нещо . . .
Помня хора с усмивки . . . помня лица.
Помня сълзите . . . а след това ?!
Чувам "Обичам те" . . . чувам "Прости" . . .
Хайде,къде си да ми кажеш пак "Спри" ?