Мисля, следователно съществувам....

**>>ZLOBI4KA<<** · 12-07-2006, 18:58

Трябва ми есе/съчинение на тази тема. За утре ми е плс помагайте. Намерих си 1 есе.... ама то в него само глупости. За нищо не става Помооооощ...

Мисълта е на Рене Декарт

**sherry** · 12-07-2006, 19:58

Здравей. Защо толкова късно потърси помощ? Както и да е, изрових темата, дано ти помогне, дано не е късно.

Мисля, следователно съществувам.
Декарт

На пръв поглед тази мисъл изглежда проста, но и сложна. Двете думи “мисля” и “съществувам” са много “далече” една от друга за да можем да се захванем за нещо, че да почнем да расъждаваме.
Според мен трябва да “погледнем” зад самите думи. “Мисля” като глагол – това означава, че си напрягаш онова сиво вещесвто, което ти седи в главата. “Съществуване” – повечето хора свързват това понятие с думата “живееене”. Много объркано стана, нали? Е не е така. Ако погледнем отново заглавието, и по-специално това, което се крие зад него, ще видим една последователност от действия. Хегел казва, че човек първо се ражда природно, по природна необходимост, а втори път духовно, от свободата, и това всеки трябва да извърши сам – от и чрез собстевните си мисли. С раждането си човек започва да съществува. Това обаче не значи, че той мисли. Кога човек започва да мисли? Според мен човек започва да мисли, когато осъзнае кой е, къде се намира в този безкраен свят и когато го попиташ за какво е жив, сиреч какъв е смисъла на живота му, той да ти отговори с повече от един отговор. По този начин той показва, че мисли. И то по-специално за своето съществуване. Този човерк отговатя на мисълта на Декарт “Мисля, следователно съществувам.”
Тази мисъл е разглеждана като една от абсолютните истини. От тук, обаче, следват и други истини. “Мисля, следователно същесвтвувам” означава също и тъждество на мислене и съществуване, битие. Щом поне Аз съществувам, това ще рече, че всеки мислещ Аз съществува.
В днешно време много хора казват, че мислят. Всъщност те използват тази дума в преносния й смисъл. От това следва, че те несъществуват. Да, така е. Те несъществуват. За мен те са едно нищо. Човек, който наистина мисли, в буквалния смисъл на думата, е защитен чрез своето самосъзнание. Какво е самосъзнание? Ако насочената към предметите мисъл е съзнание, то насоченото към себеси мислене е самосъзнание. Това е минимумът знание, знание, че аз съм, че съществувам, което обаче е напълно сигорно. Това знание е абсолютна истина, защото не зависи от нищо друго. Защо самосъзнанието да ни защитава? Самосъзнанието, като част от мисленето, ни дистанцира от вещи и хора, то дори ни защитава от демони – демона на измамата. От това излиза, че самосъзнанито е точка на свободата. Соледователно мисълта на Декарт може да бъде трансформирана в: “Мисля, следователно съм свободен.” Тази защитена точка, самосъзнанието, е защитена не само от чуждо въздействие, а и от чужда помощ. Това ще рече, че “Никой не може да мисли вместо мен.” Вероятно се сещате за редица примери с които да оборите това твърдение. Но помислете малко. Не са ли тези хора, които си мислите, че са маниполирани от други, просто стимулирани по начин, който е угоден за някой друг?
Всеки човек мисли и съществува по свой собствен начин. Проблемът идва от там, че много от потенциала на хората не бива използван от самите тях. Това пречи на тяхното мислене и съществуване и е фактор в промяната на мисленето и съществуването на човека.

Източник - помагало.ком

**>>ZLOBI4KA<<** · 12-09-2006, 07:12

sherry, мн ти благодаря, че си се занимавала и сипотърсила ама аз точно това есе имах предвид по-горе, че не става....
Ама писах от него повечето неща ги перифразирах и ... абе с моите умения за създаване на текст и на базата на това (нехубаво според мен) есе не мога да опиша просто какво се получи...
А в крайна сметка класната беше в болнични и не дойде да ги вземе, което пък значи, че трябва да си намеря друго есе за др седмица. Мога да избирам от тези теми:

1. Философията трябва да започне с объркване, създадено от самата нея - трябва да се съмняваме във всичко. Георг Вилхелм Фридрих Хегел
2. Единственото сигурно е, че няма нищо сигурно. Плиний Стари
3. Зa да открием истината, нужно е поне веднъж в живота си да подложим всичко на съмнение, доколкото това е възможно. Рене Декарт
4. Единствено философията ще ни разбуди, единстрвено тя ще ни изтръгне от тежкия сън. Сенека
5. Философският проблем на формата: "Не мога да се ориентирам." Лудвиг Витгещайн
6. Философията е въоръжила човека с умението да понася всякакви нещастия. Мишел дьо Монтен
7. Лекият гълъб, като поразява в свободния си полет въздуха, чието противодействие усеща, би могъл да си въобрази, че в беззвъздушното пространство това ще му се отдаде много по-добре.

Имануел Кант
8. Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенстване. Артур Шопенхауер
9. Хусерл отново върна ужаса и очарованието в самите неща.На нас той възвърна света на художниците и пророците: тревожен, враждебен, опасен, но и с пристани на милосърдие и любов. Жан-Пол Сартр
10. Трябва да се вярва, за да се разбира, и да се разбира, за да се вярва. Августин
11. Природата се обяснява, душевният живот се разбира. Вилхелм Дилтай
12. Битието е абсолютната абстракция. Хегел
13. Битието е навсякъде. Жан-Пол Сартр
14. Между нищото и най-малкото нещо на света, разстоянието е по-голямо отколкото между най-малкото и най-голямото. Мишел дьо Монтен

Изборът е голям, но повечето теми....no comment
Та ако може някой да ми помогне наистина няма му откажа, че с моите невероятни умения за създаване на текст...
Ще ми трябва за понеделник, че класната само тая седмица е в болнични

**sherry** · 12-09-2006, 08:00

Здравей

И аз забелязах за това есе, което ти предложих, че не е много добро...В смисъл, идеята, ковто авторът е вложил е добра, ама самото й изпълнение не е, някак си простовато го е написал. Ще прочета после другите ти теми, ще се опитам да помогна за някоя

И ние това учим, между другото, но на нас не са ни давали есета

Хайде, после ще ти пиша дали съм намерила нещо

**sherry** · 12-09-2006, 09:15

Ето какво намерих:
Битието е навсякъде - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=17311

Единственото сихурно е, че няма нищо сигурно:
http://www.socialninauki.com/php/mod...article&sid=67

http://download.pomagalo.com/278/ - Тук има за съмнението, подходящо е за първата ти тема

**>>ZLOBI4KA<<** · 12-09-2006, 10:18

sherry, златна си, миличка!!! Наистина мн ти благодаря Дължа ти една почерпка

**Sunny_stz** · 10-21-2007, 18:47

Хей,някой може ли да ми намери есета или да не е точно есе,ами разсъждения на тези теми,търсих тук,но не намерих точно върху тези цитати.Ето ги и тях:
-,,Времето е в нас и вие сте във времето''-Васил Иванов
-,,Трябва да се вярва ,за да се разбира,за да се вярва''-Августин
-,,Да действаш ,значи да бъдеш''
-,,Идеите надживяват действията,а имената и думите надживяват и двете''-Неймиър
-,,Привичка на роба и страхливеца и да се крие под маска и да не смее да се покаже такъв какъвто е''

Моля някой ако може да ми намери темичка на някои от цитатите

**sherry** · 10-21-2007, 19:27

Първоначално написано от Sunny_stz

Хей,някой може ли да ми намери есета или да не е точно есе,ами разсъждения на тези теми,търсих тук,но не намерих точно върху тези цитати.Ето ги и тях:
-,,Времето е в нас и вие сте във времето''-Васил Иванов
-,,Трябва да се вярва ,за да се разбира,за да се вярва''-Августин
-,,Да действаш ,значи да бъдеш''
-,,Идеите надживяват действията,а имената и думите надживяват и двете''-Неймиър
-,,Привичка на роба и страхливеца и да се крие под маска и да не смее да се покаже такъв какъвто е''

Моля някой ако може да ми намери темичка на някои от цитатите

За времето- http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=63938
http://209.85.135.104/search?q=cache...lnk&cd=8&gl=bg

“Трябва да се вярва, за да се разбира и да се разбира, за да се вярва”
Аврелий Августин

Вярата и разумът са на пръв поглед две взаимно изключващи се абстракции. Учените приемат, че хората “разбират”, т.е. “проумяват” чрез своя интелект- онази метафизична част то човешката същност, с която разсъждаваме. Вярата, от своя страна, може да бъде разглеждана в два аспекта: “мъртва” и “жива”. “Мъртвата” вяра е тази, която остава в полето на абстракцията. “Живата”, от друга страна, намира своето отражение-съ-измерване в реалността.
През епохите на културно и нравствено развитие в Европа вярата и разумът постоянно са били противопоставяни. През Средновековието Католическата Църква открито се бори против всяко развитие и подем, отричащи или противостоящи на догматичните й възгледи (някои от които напълно анти-Библейски). През по-късната епоха на Рационализма, човешкият разум е издигнат в култ, като всичко необяснимо за него и отвъд разбиранията и логиката се отхвърля и поставя в категорията “бабини деветини”.
В Библията вярата се дефинира и разглежда в 11 глава на Посланието към Евреите и посланието на Апостол Яков. В Евреи 11:1 пише “А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.”
Имайки вяра в дадена идея, човек я “о-съществява”, дава й Битие (Същност). А човешкият ум може да разбере и схвани (т.е. побере в рамките на реалността си) субстанции и материи, които съществуват (имат свое Битие)- абстракции и предмети- физично и метафизично. Следователно, за да разберем нещо, ние трябва първо да сме приели-повярвали, че то реално съществува (да сме му дали Битие, т.е. то да е реално съизмеримо с ума).
Евреи 11:3 “С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.”
Как вярата може да помогне на разума, който, по подразбиране, я отхвърля? Щом вярата дава битие на субстанции, които интелектът дефинира в последствие, то тя минава отвъд Познанието- т.е. тя е част то Бог, който е Гносисът (Цялото Познание). Докато разумът е характерна черта на хората- ограничен материален израз на безсмъртната душа (т.е., той не боже да надмогне ограничеността и преходността на човека), то вярата, бидейки част то Бог, надхвърля времето и пространството. Тоест, тя има силата да разширява пределите на Разума. Следователно, за да разбираме повече отколкото Разумът позволява, е нужна вяра. Всъщност, обединението на Разума и Вярата е т.нар. “жива вяра”- която се вижда и има силата да променя параметрите (обстоятелствата) на заобикалящата реалност.
Тезата, че двете неща се отхвърлят за ме е ограничена и ограничаваща.

**Sunny_stz** · 10-21-2007, 19:48

Много ти благодаря!!!!! :P

**krem4et0** · 10-22-2007, 11:52

Темата е стара, а и второто искане бе удволетворено. Заключвам!

Тема: Мисля, следователно съществувам....

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Мисля, следователно съществувам....

Правила за публикуване