 
- Форум
- По малко от всичко
- Всичко тийн накуп
- помощ моля ви ;]]
Несъмнено България е страна с богата и интересна история. Миналото ни е наситено с героизъм, битки и носи името на много велики владетели, които чрез силния си дух и борбеността си, са успели да направят чудеса за нашата държава. Именно затова, ако имам възможност да избирам, по времето на кой велик владетел да живея, бих избрала Симеон Велики.
Цар Симеон Велики е монарх, управлявал България от 893 до 927 г. За 3о години той прави за България много повече, отколкото други владетели биха направили за 300 години.Цар Симеон I застава на трона на България, след като брат му Владимир Расате е свален от власт през 893. Той е третият син на княз Борис I и е получил образованието си в престижната за времето си Магнаурска школа в Константинопол. Баща му оставя трона на Владимир, но синът прави сериозни опити да върне езичеството във вече официално християнизираната държава, и това налага свикването на специален събор в град Преслав. На него Симеон е провъзгласен за владетел, а по религиозни и чисто стратегически причини столицата се мести от Плиска в Преслав. Освен това българския става официален език в богослужението. Владимир Расате е детрониран и ослепен по нареждане на баща си. По късно е удушен в килията си по заповед на Симеон.
През юни 913г. в Константинопол бил извършен държавен преврат. Александър бил отстранен от властта и начело на държавата управлявал регентски съвет начело с патриарх Николай Мистик. Той сключил мирен договор със Симеон според който българският владетел е удостоен с титлата цар и с уговорката за бъдещ династичен брак между Константин и една от симеоновите дъщери. С това Симеон целял да стане василеопатор (настойник на императора) и да има законно право да се намесва в управлението на Византия. Но бил извършен нов държавен преврат от майката на Константин VII, императрица Зоя. Тя анулирала договорите подписани със Симеон, а с това и уговорения брак.В отговор на това, през 915г Симеон нахлул в Тракия и опустошил Одрин.
На 20 август 917г близо до река Ахелой българите постигнали велика победа над византийската армия. Погромът бил пълен, дори и според византийските хронисти (Скилица, Лъв Дякон). Тази битка оставила траен спомен у византийците (според Лъв Дякон, който живял 50 години след битката, “още могат да се видят купища кости при р. Ахелой, където тогава позорно била посечена войската на ромеите”). Тази победа имала и важен психологически ефект върху византийската армия, която като видяла, че губи сражението побягнала.
Всички тези победи обнадеждили Симеон да завладее Константинопол и да стане император на ромеите и българите. Израз на това му намерение била титлата с която се именувал – “василевс на всички българи и гърци”.
Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първата българска държава.Дава нова надежда на българите, освен териториални превъзходства, той развива и културното наследство.
Градът бил построен по византийски образец и целта му била да съперничи на Константинопол.В него били “Златната” църква и тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. Неслучайно периодът, през който Симеон е владетел, е кръстен "Златен век", това е периодът на подем за българите, когато те не са били в ролята на победени, а на победители. Тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата. Самочувствието на българите най - накрая бива дигнато, едва тогава освен една свободна и голяма страна, те са притежавали и родина, в която е царял щастлив живот, в която духовните ценности са били издигнати на пиадестал.
По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище не културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволили да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепил властта си вътре в държавата и провел една изключително стабилна вътрешна политика
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)