по време на гимназията се придържах към тактиката да съм незабележим: седя на последния чин и не обелвам дума. в резултат никоя даскалка не ме зачерни, освен тази по философия. в 9 клас изкарах 2ка на една контролна, защото бъкел не вдявам от този предмет и тя явно ме запомни и след това винаги ми режеше по 1-2 единици от оценката. нищо конкрентно не съм и правил. за съжаление ни остана до 12 клас, когато дори се осмели да пуска тънки намеци относно "възможностите ми" пред всички.

веднъж обаче я наредих доста добре. предадох една домашна като "забравих" да си напиша името и с различен почерк. тя ми я оцени обективно - писа ми 5 - голямо постижение за мен. като разбра че е моята направо и стана лошо това и беше за урок; разбра че не съм за подценяване. втория семестър на 12 клас дори я принудих да ми пише 6 за срока