Спешно ми трябват ЛИС-тове на "Скрити вопли"

[MC_HAMMER]

Трябват ми някакви ЛИС-тове на това произведение,спешно!Ако някои има да даде.Мерси предварително Нямам определени теми

[sherry]

Не се казва ЛИСТ, а ЛИС
ЛИС - литературно интерпретативно съчинение.
ЛИСТ - лист за писане
Ето ти разработки:
http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=355

Търсеният пристан на родния дом
(план за литературноинтерпретативн о съчинение по стихотворението “Скрити вопли”
от Димчо Дебелянов)

I.Увод:

Човекът още от дълбока древност се устремява към свободата.Гледайки птиците,той се вдъхновява за летенето,което обаче значи несигурност,далеч от земята.

Легендата разказва за митичния Икар,който с изработените от восък и пера крила се издига “до слънцето”,където восъкът се разтопява и Икар пада.Модерната душа е вариант на античния Икар,търсеща своята индивидулност,отделила се от сигурното,родовото и сблъскала се с един враждебен свят,изпълнен със самота и отчужденост.Единственото спасение за духа е родното място-пристанът с всички скъпи спомени,защитен от ударите на съдбата.



Болката по изгубения пристан,дом и начало е основният мотив на модерната душа,а и на романтичния Дебелянов да създаде едно от най-тъжните и прекрасни стихотворения “Скрити вопли”.

ІІ.Теза.


* Микротеза №1:

В стихотворението се чувства болката на модерната душа от безрезултатното търсене на самия аз,на личността и началото,откриващо се в родния дом.

* Микротеза №2:

Домът е първоизточникът,мястото откъдето започва пътят и където съкровените мечти и копнежи намират спасение след крушението си сред враждебната реалност.


* Микротеза №3:

Домът е сакралният пристан,даващ началото на живота, а модерната душа,страдаща екстезинциално поради страха от смъртта, изпитва носталгия по изгубения блян и връщайки се към дома,се връща сякаш кам живота и сигурността.

ІІІ-Доказателсвена част:

Разсъждения:

М№1:В стихотворението се чувства болката на модерната душа от безрезултатното търсене на самия аз,на личността и началото,откриващо се в родния дом.

1.Смисълът на битието,откриващ се в скъпото

Доказателства:

М№1:

1.”да се завърнеш”

“мамо,мамо”

“двора”

“да те пресрещне...на прага”










2.Враждебността на един нов свят(болката,плачът на душата)

“мойто слънце”

“мирен заник”

2.“черната умора”

“безутешни дни”

“напразно спомнил”

“печален странник”

“О,скрити вопли”

“своя път измина”

“морен поглед”

“скръбни и нещастни”

“смирено гасне”


Извод№1:

Сблъсъкът с установения нов морал и възгледи в света на модернистите е причината душата да е “бездомна,безнадеждна и унила...”


* Преход№1:За раната в душата има само едно спасение след крушението в новия свят-да намери своя изоствен пристан /родния край/.



Разсъждения:

М№2:Домът е първоизточникът,мястотоот� �ъдето започва пътят и където съкровените мечти и копнажи намират спасение след крушението си сред враждебната реалност.

1.Подкрепата и сигурността

(домът-”твоя пристан и заслона”)

Доказателства:

М№2

1.”да се завърнеш”

“тихи пазви тиха нощ”

“да събудиш двора”

“радост плаха”

“да те пресрещне...на прага”

“сложил чело...на рамо”

“усмивка блага”

“да повтаряш мамо,мамо”2.Страданието по спомена ; блянът на душата


“стаята позната”

“пристан и заслона”

“тихи думи в тишината”

“старата икона”

“мирен заник”

2.Разсъждения над “ДА” форма на глаголите

“да се завърнеш”;

“да те пресрещне

“да чезнеш”

“да шъпнеш”


3.Светостта на “бащината къща”

3.”пристан и заслона”

“старата икона”

“да чезнеш в ...усмивка”









Разсъждения:

1.Родното като спомен


Доказателства:

1.”скрити вопли”

“да се завърнеш”

“пред гостенин”

“да те пресрещне”

Извод№2:

Връщайки се към спомена,към изначалната крепост на човешката душа,все по-силна става болката от безвъзвратно изгубеното убежище на “печален странник”.

Преход№2:”Да се завърнеш в бащината къща” е равно на пречистване и спасение от страховете,болката и разочарованието от неосъществената Икарова съдба.

М№3:Домът е сакралният пристан,даващ началото на живота,а модерната душа,страдаща екзистезинциално поради страха от смъртта,изпитва носталгия по изгубения блян и връщайки се към дома, се връща сякаш към сигурността и живота






2.Страхът от смъртта

2.”да дочакам мирен заник”

“поглед в старата икона”

”своя път измина”

“черната умора...ти завещаха”

“последна твоя пристан”

3.Неосъществимият блян на душата-спасението

3.”да дочакам мирен заник”

“да се завърнеш”

“да те пресрещне страта на прага”

“да чезнеш в нейната усмивка блага”(асоциация със завръщането на блудния син и опрощението чрез изначалния образ на живота-майката )






ІV.Заключение:

* Сблъсъкът с установения нов морал и възгледи в света на модернистите е причината душата да се чувства “бездомна,безнадеждна и унила”.
* Връщайки се към спомена,към изначаланата крепост на човешката душа,все по-силна става болката от безвъзвратно изгубеното убежище на “печален странник”.
* Тъжна е Икаровата съдба,но на високо е извисил духа си този,който е “разкъсал веригите свои” и се е впуснал в нови,макар несигурни и враждебни ,светове.





Извод№3

Тъжна е Икаровата съдба,но на високо е извисил духа си този,който е “разкъсал веригите свои” и се е впуснал в нови,макар несигурни и враждебни ,светове.

Симона Нушева,VІІІ Д кл.


****
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ - „СКРИТИВОПЛИ”
КОПНЕЖ ПО РОДНОТО
В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за „фабулна поезия”, творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоционална „лирическа повест” за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена атмосфера в него.
Копнежът по родното е обективиран в душевни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни представи. В предметно отношение домът присъства в пространството на родното с проблемно натоварени ключови думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката. Стилизацията на образа носи внушения за сакралност на майчиното присъствие. Пространството на родното в поетичния унес на лирическия АЗ става свещено. Превръща се в олтар за душата, в „пристан и заслона” за скрития вопъл на духа.
Лирическият АЗ, който се слива с поета, а чрез „ти”-глаголните форми става и лирически говорител, изживява романтично нежно своята мечта по спокойствието и хармонията в родния дом, битуващи в детските му спомени.
Поетът не се е стремил към външни, словесни ефекти. Тишината и спокойствието в стихотворението са не само елементи от обстановката. Лирическият герой жадува, копнее да се потопи в техните живителни води:

Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.

Още тези първи стихове омайват, респектират и въздействат с плавността на словото, хармониращо с неуловимото оттегляне на светлината и настъпването на нощта. Във визуално отношение всичко е притаено, а в слухово - всичко е приглушено. Одухотвореният образ на нощта подготвя възприемането на най-характерното за майката, очакваща своя син, „печален странник”: нейната всеопрощаваща майчина прегръдка Този образ става осезателен и близък чрез израза, в който се повтарят метафорично и описателно форми от прилагателното „тих”: „тихи пазви тиха нощ разгръща”. От своя страна, възприемането на лирическия герой като победен от живота и по християнски смирен пред съдбата („смирено влязъл в стаята позната”), се подготвя от метафоричния израз „вечерта смирено гасне". Това смирение имплицитно преминава през следващите стихове и става определящо за самохарактеристиката „печален странник”, осъждаща отлъчието от родния дом, прекъсването на родовите корени, но и приобщаваща го към всички „скръбни и нещастни”. Така по косвен път се стига до внушението, че отдалечаването от бащиното огнище Като топос, съхраняващ родовите ценности, води индивида до вътрешна и житейска драма. Копнежът по родното е въвел лирическия герой в едно нереално време, несъществуващо - и най-драматичното - невъзможно за реализиране време на завръщане в бащината къща. Страхът от пробудата е намерил израз отново в повторени форми -сега на прилагателното „плах", употребени като метафора на трепетно очакване и на боязън да не бъде събудена приспаната действителност. Пътят към сбъдването на мечтата, минаващ през двора, назован от Дебелянов „тихия двор с белоцветните вишни” („Помниш ли, помниш ли...”), спира най-напред до къщния праг, един от нейните символно-метонимични образи. Поетът го намира като най-подходящо място за срещата, жадувана и от сина, и от майката. С този поетичен момент в стихотворението навлиза библейският мотив за завръщането на блудния син. Димчо Дебелянов го модифицира, но запазва най-същественото и най-значимото от него.Завръщането не предполага опрощение за сина, а вечно прощаване с родното. Завръщането е в спомена, а прощаването е в реалния поетичен миг на лирическия копнеж. Останалото в миналото, в пространството на спомена завръщане, което не може да се осъществи реално, изпълва с болка и страдание копнежа по родното.
Елегично е пожеланието на лирическия АЗ към самия себе си и своята душа, „печално странстваща” из пространството на родното, но само Като далечен и тъжен спомен:

Да те пресрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Тези трогателни слова, скулптурно изваяли паметния миг, са сред най-съкровените и художествено най-силните текстове в българската поезия. Срещат се изстрадала майка и изстрадал син, но в тъжния копнеж на спомена. Нежното чувство е намерило образни еквиваленти. От страна на сина -в един жест: „сложил чело на безсилно рамо”, и в един неизречен, но сънуван порив към любов и майчина ласка - ненаситното, пречистващо душата повторение: „мамо, мамо”. А от страна на майката — бленуваната „усмивка блага".Поетът се е освободил от словесната разточителност.
Изобразената среща, сакрализираща майката, обаче не освобождава стиховете от драматичното, подтекстово присъстващо напрежение, напротив - засилва го, тъй като завръщането на сина е представено не Като начало на нов живот , а като нужда от духовно пречистване. Тази смислова тенденция се реализира и чрез тихата молитва пред „старата икона” в изпълнената с тишина позната стая. Чрез подтекстовото успоредяване между „старата” (в смисъл -майката) и „старата икона" поетът сакрализира майката и превръща „бащината къща” в храм. С лъчите на духовната чистота грее и синовната обич към майката Светликът умира, споменът чезне и остава копнежът по родното - неутолен и вечен като елегичен порив по трагично, невъзможно завръщане:

Аз дойдох да дочакам мирен заник, че мойто слънце своя път измина. О, скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!

В емблематичната за Дебеляновото поетично творчество елегия всичко е пречупено през душата на един нежен лирик, най-нежният в нашата поезия, затова в нея има повествование, но не и многословие В нейното творческо поле миражно се мярват само щрихи от обстановката, от споменно сливащите се образи на „майка и родина” и лирически герой. Поетическата висота, постигната от Димчо Дебелянов в стихотворението „Скрити вопли”, поставя творбата на първо място в лиричката му, предизвикала високата оценка на съвременника му Николай Райнов: „След като биде убит, ние го сложихме веднага редом с Ботьова и Яворова - и не сбъркахме. ” Не е сбъркал и Яворов, който още приживе вижда в младия Дебелянов най-надеждния от новото поколение поети, останал в литературната ни история като наистина голям поет.

Източник - помагало.ком