Емо

[atanakata]

От всички хора изолиран,

седнал в ъгъла на стая,

като едно нищожество третиран

той остава сам до края.



На живота си да сложи край ли,

дали пък да се бори с всички?

Дали обидите пък биха спряли,

за да спрат и тъмните сълзички?



Горкият емо плаче,стене

без на никой да му пука,

пак тез нападки ще поеме,

а след това - захвърлен на боклука.



Незнаейки дали да се предава,

обмисля своята тревога.

Едничка мисъл озарява

съзнанието - да се пробва.



Какво пък толкоз - ще опита,

няма и какво да губи.

Душата му от болката пропита

оборва всички думи груби.



Изправен срещу тежките проблеми

той гордо каза : "Аз умея!"

На пук на враговете си големи

той пак ще диша и живее...

Авторски стих

[niGGa]

Харесва ми като стих. Като замисъл обаче не. Тези...паразити...

[Бунтар]

Ми браво, значи лирическият герой от емо е станал истински човек! Само тъй! (;

=D> =D> =D> =D> =D> =D> ooo neveroqtno e i kato stih , i ima smisyl... \/

[oTPoBHa]

кефи