Защото мечтите се сбъдват...

[Dreaming_Girl]

Рим- градът, от който сърцето ми започва да бие по-силно и от който дъхът ми спира.Градът,в който мечтата ме очаква...Обожавам Италия.Винаги щом говоря за италианския език или за пастата им, музиката,историята,сладоле да,Челентано,Ерос Рамацоти или Фабио Канаваро започвам да треперя и стомаха ми се свива на две...Не мога да живея без Италия...все нещо ме дърпа нататък...не знам какво...любов може би...
И така.Всичко започна на 5 септември 2002 година, когато започнах да уча италиански. Изведнъж нещо в мен се пречупи и още щом чух, как произнасям първото си изречение на италиански, се влюбих в Италия.И във всичко свързано с нея.Може да си помислите,че не съм добре или че си измислям.Не.Това между мен и Италия се нарича любов.Чиста, неподправена, възвишена любов.И повярвайте ми, далеч не е едностранна...Италия не е само паста,кино и музика.Италия е невероятна атмосфера и мечта.Огромна, дълго очаквана, на половина изпълнена мечта.Ако можех да напиша благодарствено писмо на Италия, щях да й благодаря,че ми показа,че мечтите се сбъдват.Че онова, което силно искам да се случи, се случва.Не желая да ви описвам забележителностите на Италия или на Рим.Ще ви разкажа съвсем накратко това, което чувствах в Рим.Там, на прага на старата и съвършено новата мечта.

Фонтана ди Треви,Ватикана,Площад Испания,Навона,Пополи и всяка една къща, всяко балконче, всяко паве,всеки камък са само част от нещата пред които се спирах, грабвах фотоапарата си и снимах в захлас.Започвах да се ядосвам защо не мога да остана...С всяка следваща стъпка се чувствах все по-окована във вериги от любов по Италия.Чувствах се някак си по-истинска.Открила мястото, където искам да остана и да опозная до най-малкия детайл.И да умра-мислех си-ще умра в Рим.По пътя към Личната си Легенда.Ще си помислите, че звуча твърде антипатриотично и че едва ли не се отричам от България.Името, което всеки път когато някой ме попиташе откъде съм, изричах се невероятна гордост.Но да оставим Бе ге-то настрана.АЗ ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!Но ако почна да пиша за Нея, няма да ми стигне цял живот...

Не знам дали ви е ставало лошо от прекалено много емоции.Защото точно това ми се случи, когато пристигнах в Рим.Бях толкова щастлива,че съм сбъднала мечтата си,(и то за втори път), че имах чувството, че сънувам.Оф, Теа,събуди се,айде,знаеш,че сънуваш-мислех си аз.Но дълбоко грешях...Бях там.В Рим.В мечтата.Аз бях мечтата.Поглъщах всичко с поглед,снимах,говорих най-прекрасния език...Не можех да искам повече.Но нали знаете.Колкото повече, толкова повече.Единственото, което безумно много исках е да спра времето и да остана там...защото е прекрасно да си в мечтата.Като във филм си...И така, аз не спирах да обикалям по безбройните малки италиански улички,да се ядосвам,че не мога да остана,да мечтая за моторче, с което да се скитам като истинска римлянка...
Мога да продължа така до утре,но не желая да ви заливам с емоции.Просто си намерете мечта, осъществете я, влюбете се в някого или нещо и ще ме разберете.Ако трябва да обобщя:Докоснах звездите и се върнах заслепена от блясъка им.

Искам най-сърдечно да благодаря на Италия,както споменах по-горе,на Паyло Коелю,на Маркес и не на последно място на майка ми.Те ми показаха, че ако се бориш и силно искаш нещо, както направих аз, мечтите се сбъдват.Така ще завърша речта си и когато получа Пулицер.Защото мечтите се сбъдват...Само трябва да имаш търпение...и сили за да ги гониш.

[Dreaming_Girl]

Mnogo vi molq, iskam komentari!

[tq_i_toi]

4esno da ti kaja na mene me4tata mi e da posetq ITALIA(prosto ot malka go iskam,i to mnogo)I kato 4eta tvoite redove napravoooo nz kak da ti go obqsnq(stav mi nqkaksi hubavo)... Neznam za6to,no obi4am tazi strana mnogo(ni6to 4e ne sam bila),vsi4ko koeto sam gledala za neq i ot neq me vazhi6tava.....dano i az nqkoi den otida i si osa6testvq me4tata , ta i posle da vi napi6a zatova :P :P :P

[Dreaming_Girl]

Naisitna vi molq za komentari...

[Ескада]

Наистина,много е хубаво,и по много човешки начин пресъздаваш емоциите си.Читателя се сеща за моментите,когато се е задъхвал от много емоцци и не е можел да мисли,защото хиляди мисли са се прескачали в ума му.Без така разпространените напоследък суперлативи,за което много се радвам.Пожелавам ти да сбъднеш мечтите си,много се радвам на хора,които имат истинска мечта и със всички сили се борят за осъществяването й.Браво!

[Viktoriq_]

gotino e !

[Lorraine]

харесва ми

i az bqh v Italiq i sam saglasna s vsi4ko, koeto si napisala za neinata krasota i veli4estvenost.No tam ostana 4ast ot sarceto mi, zashtoto za kratkoto vreme se vlubih i tam ostana moqta italianska lubov...vseki pat kogato se setq nastrahvam i si kazvam iskam da se varna otnovo

[Теодора]

Значи искам да ви кажа, че ви хлопа нещо. Не съм го прочела, не смятам и да го чета само видях на първия ред Рим и се отказах... Милички за къде сте тръгнали!? Опознайте първо родината си после ми ходете където си искате... Мечта, мечта.. май мечтаете само за разкош.. А колко много красота има в България.. едва ли някога ще го оцените..

Значи искам да ви кажа, че ви хлопа нещо. Не съм го прочела, не смятам и да го чета само видях на първия ред Рим и се отказах... Милички за къде сте тръгнали!? Опознайте първо родината си после ми ходете където си искате... Мечта, мечта.. май мечтаете само за разкош.. А колко много красота има в България.. едва ли някога ще го оцените..

Ей, миличка, не се прави на патриот.Ти май си от онези слабохарактерни и задръстени хора, които не мечтаят за нищо.Не ми се говори точно с теб за мечти.Просто защото няма да ме разбереш.Аз искам мнението на хората за стойността на написаното от мен.Ти, миличка, първо не си прочела произведението ми;второ-така както си тръгнала, не ние, а ти доникъде няма да стигнеш.Човек трябва да е отворен за позитивните неща и за приключенията.Ако беше човек с усет и широка душа или просто беше чела Пабло Неруда, щеше да знаеш,че умира бавно този, който не пътува и не мечтае.Намери си мечта и може и да не изглеждаш толкова жалка в хорските очи.Айде, като си сбъднеш мечтата( ако изобщо си намериш такава) ще си поговорим пак.

[Dreaming_Girl]

Значи искам да ви кажа, че ви хлопа нещо. Не съм го прочела, не смятам и да го чета само видях на първия ред Рим и се отказах... Милички за къде сте тръгнали!? Опознайте първо родината си после ми ходете където си искате... Мечта, мечта.. май мечтаете само за разкош.. А колко много красота има в България.. едва ли някога ще го оцените..

Ей, миличка, не се прави на патриот.Ти май си от онези слабохарактерни и задръстени хора, които не мечтаят за нищо.Не ми се говори точно с теб за мечти.Просто защото няма да ме разбереш.Аз искам мнението на хората за стойността на написаното от мен.Ти, миличка, първо не си прочела произведението ми;второ-така както си тръгнала, не ние, а ти доникъде няма да стигнеш.Човек трябва да е отворен за позитивните неща и за приключенията.Ако беше човек с усет и широка душа или просто беше чела Пабло Неруда, щеше да знаеш,че умира бавно този, който не пътува и не мечтае.Намери си мечта и може и да не изглеждаш толкова жалка в хорските очи.Айде, като си сбъднеш мечтата( ако изобщо си намериш такава) ще си поговорим пак.

Това бях аз.

Чувствах се някак си по-истинска.Открила мястото, където искам да остана и да опозная до най-малкия детайл.И да умра-мислех си-ще умра в Рим.По пътя към Личната си Легенда.Ще си помислите, че звуча твърде антипатриотично и че едва ли не се отричам от България.


много голям патриот си... само на приказки обаче .. на мен ще ми приказва за мечти и патриотизъм...

Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни, майко, бяха! И твойто име само кат малвяха умираха без страх!

говориш за Италия по същия начин.. после ми говори че не се отричаш от България.. Да ме е срам от такива хора..

[Dreaming_Girl]

Не съм се отрекла от България.Ако можеше да четеш, щеше да видиш,че съм написала,че обичам България.Но с глупави хора, които не разбират от
изкуство и от дума, не желая да общувам.Ако имаше малко мозък, щеше да разбереш какво имам предвид.Просто чети:."АЗ ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!Но ако почна да пиша за Нея, няма да ми стигне цял живот..."
Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!

[Metoman]

Рим- градът, от който сърцето ми започва да бие по-силно и от който дъхът ми спира.Градът,в който мечтата ме очаква...Обожавам Италия.Винаги щом говоря за италианския език или за пастата им, музиката,историята,сладоле да,Челентано,Ерос Рамацоти или Фабио Канаваро започвам да треперя и стомаха ми се свива на две...Не мога да живея без Италия...все нещо ме дърпа нататък...не знам какво...любов може би...
И така.Всичко започна на 5 септември 2002 година, когато започнах да уча италиански. Изведнъж нещо в мен се пречупи и още щом чух, как произнасям първото си изречение на италиански, се влюбих в Италия.И във всичко свързано с нея.Може да си помислите,че не съм добре или че си измислям.Не.Това между мен и Италия се нарича любов.Чиста, неподправена, възвишена любов.И повярвайте ми, далеч не е едностранна...Италия не е само паста,кино и музика.Италия е невероятна атмосфера и мечта.Огромна, дълго очаквана, на половина изпълнена мечта.Ако можех да напиша благодарствено писмо на Италия, щях да й благодаря,че ми показа,че мечтите се сбъдват.Че онова, което силно искам да се случи, се случва.Не желая да ви описвам забележителностите на Италия или на Рим.Ще ви разкажа съвсем накратко това, което чувствах в Рим.Там, на прага на старата и съвършено новата мечта.

Фонтана ди Треви,Ватикана,Площад Испания,Навона,Пополи и всяка една къща, всяко балконче, всяко паве,всеки камък са само част от нещата пред които се спирах, грабвах фотоапарата си и снимах в захлас.Започвах да се ядосвам защо не мога да остана...С всяка следваща стъпка се чувствах все по-окована във вериги от любов по Италия.Чувствах се някак си по-истинска.Открила мястото, където искам да остана и да опозная до най-малкия детайл.И да умра-мислех си-ще умра в Рим.По пътя към Личната си Легенда.Ще си помислите, че звуча твърде антипатриотично и че едва ли не се отричам от България.Името, което всеки път когато някой ме попиташе откъде съм, изричах се невероятна гордост.Но да оставим Бе ге-то настрана.АЗ ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ!Но ако почна да пиша за Нея, няма да ми стигне цял живот...

Не знам дали ви е ставало лошо от прекалено много емоции.Защото точно това ми се случи, когато пристигнах в Рим.Бях толкова щастлива,че съм сбъднала мечтата си,(и то за втори път), че имах чувството, че сънувам.Оф, Теа,събуди се,айде,знаеш,че сънуваш-мислех си аз.Но дълбоко грешях...Бях там.В Рим.В мечтата.Аз бях мечтата.Поглъщах всичко с поглед,снимах,говорих най-прекрасния език...Не можех да искам повече.Но нали знаете.Колкото повече, толкова повече.Единственото, което безумно много исках е да спра времето и да остана там...защото е прекрасно да си в мечтата.Като във филм си...И така, аз не спирах да обикалям по безбройните малки италиански улички,да се ядосвам,че не мога да остана,да мечтая за моторче, с което да се скитам като истинска римлянка...
Мога да продължа така до утре,но не желая да ви заливам с емоции.Просто си намерете мечта, осъществете я, влюбете се в някого или нещо и ще ме разберете.Ако трябва да обобщя:Докоснах звездите и се върнах заслепена от блясъка им.

Искам най-сърдечно да благодаря на Италия,както споменах по-горе,на Паyло Коелю,на Маркес и не на последно място на майка ми.Те ми показаха, че ако се бориш и силно искаш нещо, както направих аз, мечтите се сбъдват.Така ще завърша речта си и когато получа Пулицер.Защото мечтите се сбъдват...Само трябва да имаш търпение...и сили за да ги гониш.

[Dreaming_Girl]

Ха-ха-ха.Аз или ти?Я помисли пак.

[Metoman]

Ха-ха-ха.Аз или ти?Я помисли пак.

[٠ •PPi4_oT_MarS]

Харесва ми. Може чевек да обича родината си, но това не значи, че не може да харесва и други култури и страни. Я си помилсете за Алеко Константонов...