- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Стой далеч от мен...
Вървях по прашния път
и мислех си за твоята нежна плът...
Не излизаше ти от мислите ми.. Мина ден,
седмица, дори година..
Трябваше да те проклина..
Но не мога да го направя, дори и сега,
слагам цензура на моята уста..
Различен, отхвърлен, употребен...
Чувствах се така всеки божи ден..
Измъчвах се за теб, живеех сам
в измислен свят..
В него нямаше никаква светлина,
само болка, смърт и тъга..
Сега стъпих на моите крака..
Навлезе струя радост, топлина..
Побързах на друга да ги даря..
Иначе по теб отново трябваше да ги унищожа..
Разбрах. че търсиш ме сега отново..
Не, няма да ти позволя
да ми обърнеш живота пак с главата надолу..
Навлезе ли сега ти в моя стар свят.
Е, няма вече път назад...
Стой си в него и плачи..
докато не срещнеш нечеи други очи..
Приемам всички коментари![]()
Не ме съди за това, което не мога да бъда... Радвай се, че мога да бъда това което съм...
Много ме радва!![]()
![]()
тва е мн хубаво , но такова края нещо му куца , иначе е супер![]()
tnx на всички.. btw На мене също нещо не ми харесва края, ама не можах да го довърша нещо..![]()
Не ме съди за това, което не мога да бъда... Радвай се, че мога да бъда това което съм...