Още у Аристотел в „За поетическото изкуство" трагедията „Едип цар" често е давана за пример със своите качества. Тя отговаря на всички изисквания за добра трагедия. Действието й е единно, центрирано около едно главно събитие. Нейният герой, Едип, е типичният трагически герой: Високопоставен, благороден, будещ симпатия и съчувствие, но носител на трагическа вина, състояща се - според текста на Софокъл - не толкова в предопределеното от съдбата престъпление, колкото в неумереността, невъздържаността на характера му, която го довежда до несправедливост и непозволено самомнение и горделивост, дръзко незачитане на волята на боговете…