Здравей.
И въпреки времето,и въпреки късния час,и въпреки моята ужасна личност,ще седнеш до мен.

Обичаш ли ме?
Не,тихо,не го казвай.
Спри за минута.Спри да говориш,замълчи.
Вали,наистина.
И пейката е мокра.
И аз съм мокра.
И ти ще се намокриш,ако не си идеш веднага.
Няма никого тук,иди си,хайде,тръгвай.
Не желая да те натоварвам със себе си.
Излишно е.
И ето-сядаш.
Мълчиш.
Намокри се.
Сега си целият мокър!
И останахме двама в този есенен ден.
И двамата безмълвни сред дърветата.
Вятърът шепне.
Листата танцуват.
А ние просто седим и не спираме да мълчим.
и само се чудя все пак..обичаш ли ме?и струва ли си всичко това?
Не трябва да ме търпиш повече.
Аз съм ужасна.
Върви си.
Просто си върви.
Не го правиш.
Какво те възпира?
Няма да си тръгнеш,нали.
..

и си мисля все такива неща.
Може би не заслужавам всичко това.
А дори не зная какво да кажа.
Не,не те обичам.
Просто свикнах може би.
И не мога без теб.
Не,не е прищявка,а нужда.
Имам нужда да те видя.
Днес.Не,не днес.Още сега искам да те видя и
просто да помълчим заедно,защото обичам
да мълча с теб.

И все пак не го заслужавам.
Аз съм ужасна.
Та аз дори не мога да ти отговоря на въпроса.
Не,не те обичам.
Но какво значи да обичам?Стига
с тази обич.
Нека просто помълчим..и толкоз.

И,хей,благодаря ти.



-----------

Или защо раздела е училище и приятели,а няма тема за приятелите(на първата страница,де,добре,не съм се ровила по-нататък)?

и,не,няма да ви питам какво е приятелството и имате ли приятели.

А просто..думите имат ли значение?
Защо не млъкнем и не поскучаем заедно в шибания дъждовен есенен ден?И защо не сме щастливи без въпроси,без повече "защо?",без глас.


Аз съм ужасна.
За трети път в поста си.