Нощта подслон е за двама
приютила ги под вековни липи,
закрилница тиха и няма
с листата тя им шепти.
И притаила дъха си ги гледа
и радва се на свойте деца,
милва и гали ги свидно
сякаш отронени бледи листа.
Тя невинна свидетелка става
на обич непринудено нежна,
под крилата свои оставя
две души в мисъл небрежна.
И тихичко целувки им праща
и под всяка нейна звезда
засиява усмивка детинска
и протяга се слаба ръка...
Браво!!! =D>
Браво! Чета стиховете ти от първия момент, в който започна да пускаш.. и се развиваш! Поздравявам те.. незнам дали ти самата го усещаш но всек иследващ стих вече се чета толкова лесно и носи послание.. Браво, миличка! Само напред и само нагоре!
- Имам нужда от простор...
-Значи не ме обичаш..
-Обичам те...
-Тогава защо ти е простор?
Много красиво...Изпълнено с емоция! Продължавай в същия дух, много ми харесва това, което пишеш.![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)