Изгарям..изгарям като малката свещичка срещу мен..изгарям , но какво от това.Утре света ще продължи своя лудешки бяг,всеки със свойте мечти , копнежи и трепети..Изгарям,а слънцето свети толкова ярко , копнеещо да не е така само на небето..Изгарям , дима от цигарата се извива нагоре , продължавайки въртеливата си и палава игра,така спокоен ,до момента в който нечий невинни устни го погалят с топлият си дъх , прекъсвайки за секунда неговия танц. Изгарям .. и няма звезди,няма луна,само сиви облаци,привидно спокойни ,затихнали пред буря,буря в която ще могат да излеят тъгата си върху коравата земя..
Помня първата ти целувка..помня я така ясно и до днес..никога не ще я забравя..Изгарям..само от спомена за нея . Затварям очи и виждам всичко отново..Затварям очи и усещам допира на устните ти върху мойте,така меки ...Изгарям..и цялото ми тяло изтръпва при този спомен..Изгарям и неще да мога да го върна..
Дима продължава своя лудешки танц..”Имам нужда от глъдка въздух,задушавам се” крещи съзнанието ми...
Поглеждам ръката си..така млада,нежна,неощетена все още от съдбата,не получила нежелания дар на старостта..Годините минаха..минават..ще минават..Изгарям ... не мога да върна времето назад и да поправя това което сторих ... ..”Имам нужда от глъдка въздух,задушавам се”...
Усмихвам се..всичко изглежда спокойно..лъчите влизат през прозореца и огряват лицето ми..огряват усмивката ми..дали е истинска..Изгарям..отвътре и усмивката прикрива черното еднообразие в мен...Опитах да го изкореня..но спомените ме убиват..Изгарям..но се усмихвам..налагам си го..”Усмихвай се на шибания свят”..
Целувката..забрави..болката ..забрави..дима..дима..изгаря м..дима...................................... ....





Moderated by miloto
т.1 от Правилника