.
Затворена тема
Резултати от 1 до 2 от общо 2
  1. #1
    Кирчо Палавника
    Guest

    Трети ден от детската градина...

    Ден 55-ти от хрониките на 195-та частна детска градина гр.Шматково
    Днес беше спокоен ден, всичко вървеше по реда си. Другарките бяха доста мили
    и ни даваха да си играем с всички играчки в детската градина. Аз и Митко отидохме
    в кухнята и взехме ножовете. Митко се подхлъзна, ножа литна и леля Стефка(готвачката)
    остана с отворена уста и отворени очи и така и повече не помръдна. Знаехме че се прави
    на умряла, защото играеше с другата група на замразяванка(при тази игра не трябва да се
    мърдаш иначе ще изгориш). Минаха три часа и половина, на групата й писна да играе на
    замразяванка защото леля Стефка винаги печелела, а тя дори и не помръдна повече, дори
    и въздух не си взе откакто Митко се подхлъзна с ножа. Всички бяхме много радостни.
    Днес другарката беше в добро настроение. След като се разведе с мъжа си и спечели
    цялото дело и се омъжи за градинаря Иван Правата Лопата на когото му бил 30см. Всеки
    ден е толкова весела и щастлива, даже вчера донесе спринцовки с които да си играем.
    Каза че те щели да ни издигнат до космоса. На мен и Жорко Ентъра ни се стори доста
    странно, защото без ракета няма как да стигнем до космоса, но тя каза да си боцнем
    ръчичките със спринцовките, и след това спринцовките щели да се превърнат в ракети.
    С Жорко се боцнахме взаимно и... полетяхме. След като ефекта от спринцовките отмина,
    някои от нас така и не кацнаха повече на земята. Колкото и да ритахме и му се смеехме
    Сашко така и не помръдна повече,но другарката каза че още го държало, и че трябва да
    сме го сложили в пералното, че там щяло да му бъде по-весело. С Жорко го хванахме за
    краката и ръцете и го внесохме в пералното, в едната пералня. Включихме го на центрофуга
    че така купона да бъде по-голям. Изведнъж, директорката влезе в нашата стая. Никога
    не съм ви разказвал за директорката ни ли? Ами тя е една доста мила жена, но в определени
    моменти е много лошо. Преди две седмици влезе в нашата стая и каза на Ахмед да дойде в
    дирекцията, защото не слушкал. Ахмед и директорката се забавиха доста. Когато той се върна
    беше с ококорени очи и не проронваше дума, а директорката беше усмихната до уши. Знаехме
    че това беше свързано с тайното й чекмедже където държи камшици и шибалки с които да ни бие.
    След 1 месец Ахмед започна да говори и ни разказа малко от това което се било случило-
    директорката го оставила за 2 минути в дирекцията и след това връхлетяла облечена в
    някакъв черен кожен костюм и го карал да я шляпа "ПО ГОЛЕМИЯ ДИРЕКТОРСКИ ЗАДНИК".
    Ние и до днес смятаме че това са някакви измишльотини на Ахмед. Всички знаем
    че директорката харесва шофьора на продукти бай Артюн, и как се мачкат в кабинката на
    камиона му. Колкото и да е невероятно, и днес беше един страхотен ден

  2. #2
    т. 11 от Правилника!
    И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
    И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!


Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си