Holokosta - luja ili deistvitelnost?

[OtherDimension]

istinata e,che evreite sa navsqkude
shte ti dam primer,banka Rotschild.te sa imali klonove v cqla evropa i amerika.i znaesh li kak sa upravlqvali?durtiq rodschild subral petimata si sinove i im kazal 'za da ne zavisim ot edno edinstveno nehto i nashata finansova imperiq da ima shans da ocelee,shte napravim slednoto.purviq sin-primerno iosif-otivash i osnovavash klon vuv Wien.ti-samuel,otivash v Paris.ti-goldi,otivash v New York.i petiq-ichak,ti otivash v Rim.i taka za 100-150 godini evropa im stanala klient.imalo voini i za tqh trqbvalo pari.te davali pari na pravitelstvata i taka dirijirali subitiqta.vsichki im se klanqli,zashto im trqbvali pari i im bili dlujni..sega razbra li kakvo napravil durtiq?v dneshno vreme tova se naricha upravlenie na riska..ima cqla nauka za nego-naricha se diversificirane na riska.kakto i kato imash kapital go razpredelqsh v 3 otdelni investicionni portfeila:
edna 3ta ot parite v zlato
vtorata 3ta v cenni knija
i poslednata chast-poznai?kakvo vlojenie e sred nai-sigurnite,kakvoto i da stane ne go hvashta inflaciq ili kriza?mda,nedvijimo imushtestvo,zashtoto vinagi zapazva sebestoinostta si politikonomiq,bratovched i pak edin viden evrein vnasq red v neshtata..cqlata politikonomiq se krepi na Adam Smit,i sega se smqta za osnovatel,koito formira osnovnite idei prez 17ti vek ....

i kakto se e vidqlo 'sled kato ne moje da zacheznat' nikak(dori nasila),to ne e zle da se pouchim ot tqh.te sa mn hitur narod,ne zabravqi.

не знам на кой говориш , но както и да е
тия работи ги знаем всички , за Адам Смит , невидимата ръка на пазара , хеджиране , портфейлни инвестиции - тия работи съм ги учил , макар, че няма много общо с темата
тва че евреите са г/д финансови господари на света е ясно .. точно затова и Хитлер е дявол , изрод , а Холокоста е преувеличен , та чак създаде, а тези които са могли да оборят тия твърдения са били в затвора

[OtherDimension]

invisible hand е доста остаряла теория, която практиката опроверга

тук май може да се поспори ..
има страшно много критики , но не мисля ,че е отхвърлена

[ABSOLUTme]

вие поне сте начетени,с вас ми е приятно да си обсъждам

докато ти Аз съм БЪЛГАРЧЕ,сам казваш

Чел съм само една книга на тази тема и тя е "Лъжата за Шестте милиона"

и кво си мислиш,че можеш да си направиш генерални заключения от нея?
завърши училище и ако имаш желание прочети книжки,които не са от задължителната подготовка,а просто за теб си.тогава ще ми вадиш заключения

ей ти нещо,което аз съм чела и над което може да поспорим(ако говориш и немски и го прочетеш в оригинал-още по-добре):
досието хитлер е по спомени на адютантите му е от henrih eberle и mathias uhl
Mein Kampf на Hitler
auschwitz на henry ries
das war dachau на zamecnik
nurnberg на djousef persiko
два големи тома около 2000 стр за концлагерите,но е без автор,тя е по документи и си я купих от Buchenwald.не съм ги изчела,но съм ги попрегледала
дна малка също без автор wie was es im Dachau .нея от Dachau си я взех
ииии да,това са,защото ми свършиха парите и не можах да си взема още

и да отбележа,аз не съм маниячка на тая тема,просто обичам историята и ми е интересно

[OtherDimension]

vie pone ste nacheteni,s vas mi e priqtno da si obsujdam

dokato ti Аз съм БЪЛГАРЧЕ,sam kazvash

Чел съм само една книга на тази тема и тя е "Лъжата за Шестте милиона"

i kvo si mislish,che mojesh da si napravish generalni zakliucheniq ot neq?
zavurshi uchilishte i ako imash jelanie procheti knijki,koito ne sa ot zaduljitelnata podgotovka,a prosto za teb si.togava shte mi vadish zakliucheniq

ei ti neshto,koeto az sum chela i nad koeto moje da posporim(ako govorish i nemski i go prochetesh v original-oshte po-dobre):
dosieto hitler e po spomeni na adutantite mu e ot henrih eberle i mathias uhl
Mein Kampf na Hitler
auschwitz na henry ries
das war dachau na zamecnik
nurnberg na djousef persiko
dva golemi toma okolo 2000 str za konzlagerite no e bez avtor tq e po dokumenti i si q kupih ot Buchenwald.nesum gi izchela,no sum gi popregledala
dna malka su6to bez avtor wie war es im kz dachau .neq ot dachau si q vzeh
iiii da,tova sa,zashtoto mi svurshiha parite i ne mojah da si vzema oshte

i da otbeleja,az ne sum maniqchka na taq tema,prosto obicham istoriqta i mi e interesno

направо си си маниячка
има много "фенове" на хитлер дето не са изчели толкова , колкото теб ..

[ABSOLUTme]

ima i takiva,deto si mislqt,che 'du hast' e psuvnq i che me obijdat..
sushtata istoriq i tuka,chul neshto i povtarq

[OtherDimension]

invisible hand е доста остаряла теория, която практиката опроверга

тук май може да се поспори ..
има страшно много критики , но не мисля ,че е отхвърлена

ще спомена само Голямата депресия в Щатите и въвеждането на система, която е кръстена visible kick

сега ще си замълча , ама ще питам лектора дали е така
няма да ти се дам

[ABSOLUTme]

invisible hand е доста остаряла теория, която практиката опроверга

тук май може да се поспори ..
има страшно много критики , но не мисля ,че е отхвърлена

ще спомена само Голямата депресия в Щатите и въвеждането на система, която е кръстена visible kick

сега ще си замълча , ама ще питам лектора дали е така
няма да ти се дам

exploitedteen,q kaji kaji,che mi stana interesno

[ABSOLUTme]

и да бе
аз се сетих,че съм чувала нещо подобно.това което знам е,че сащ са преодолели крисата като правителството е наливало огромни пари в публичния сектор, предимно строителство на инфраструктура..и доколкото знам,това е някакъв жаргон, които буквално означава очевиден къч, ритане, рязко движение,вероятно се има предвид създалата се рязка смяна на посоката на правителствената политика, насочена към намаляване на безработицата..
дотук ми стигат силите и въобрайнието

[bulgarche]

vie pone ste nacheteni,s vas mi e priqtno da si obsujdam

dokato ti Аз съм БЪЛГАРЧЕ,sam kazvash

Чел съм само една книга на тази тема и тя е "Лъжата за Шестте милиона"

i kvo si mislish,che mojesh da si napravish generalni zakliucheniq ot neq?
zavurshi uchilishte i ako imash jelanie procheti knijki,koito ne sa ot zaduljitelnata podgotovka,a prosto za teb si.togava shte mi vadish zakliucheniq

Чела ли си ""Тяхната борба" или как евреите завладяха света"?
Гледам че ти е интересно какви неща уж са се случвали в лагерите. Ще ти препоръчам "Без Давност" от Сергей Кузмин.
В "Лъжата за Шестте милиона" много добре са представени данните за загиналите, може да прочетеш примерно нея, освен ако не сметнеш че е долна пропаганда и т.н.
Има още една интересна книжка за Холокоста, но виж нея вече не съм я чел, и довечера ако се прибера по-раничко може и да проверя как се казва.[
И ако ще си мерим пишките (каквата впрочем ти нямаш) с това кой е прочел повече кни за Хитлер, "лагерите на смъртта", ВСВ...откажи се

[_donna_]

хаХАХаха..

Напомняте ми за 1984.
Нещо очевидно се отрича,
защото няма документация по него.

Не съм прочела всичко,но видях,че част от проблемът е,
че няма документ,в който ... наивно и отвратително.

После ще си дочета.

[quench]

Вижте,доказателствата за това дали е имало или не Холокост са били до едно лесно унищожими - да не говорим,че немската тайна полиция и репресионен апарат са действали метоично и точно,професионално - все апк режима след началото на войната се е крепял на тази тайна полиция. Все пак,трябва да имаме предвид,че всички доказателства,които хер фелдмаршал Метоман твърди,че не съществуват или не са намирани,са лесни за унищожаване и прикриване. Колкото до липсата на свидетелски показания от страна на шиндлеровите евреи - при тях действат фактори от писхологическо значение. Освен това,те не са отричали никога,макар да не са и подвърждавали чрез подробни разкази,съществуването на Холокоста.
Изобщо,болно ми става,че някой човек може да се опитва да изкара чудовището Хитлер "невинно агънце". И за да отнема този довод - аз не съм шовинист-комунист - мразя също толкова много и Сталин,и Мао... Чудовищата в историята ще се крият зад и ще унищожават винаги добрите идейни течения.
Но най-важното доказателство за съществуването на Холокост е в ЛИПСАТА на 6 милиона евреи - сигурно ще кажете,че те са се "скрили",само и само за да се подиграят с великия Хитлер?! Или че са се качили на някоя еврейска летяща чиния,за да докладват на планетата на евреите,че почвата за инвазията е вече готова?! Искам обяснение на това - къде са изчезнали 6 милиона (това е населението на България в момента) регистрирани и документирани граждани?!

[quench]

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И ПАЗАРНА ИКОНОИМИКА
J.Faux

Новият глобален икономически ред
Глобализацията на световната икономика и нейното значение за международната политикономия са основният предмет на анализ в книгата на Робърт Гиплин – “Глобална политикономия. Разбиране на международния икономически ред“. След края на Студената война глобализацията в значителна степен се превръща в съществена черта на международните икономически, а до голяма степен и политически отношения. Авторът на книгата обаче оспорва преувеличената и неправилно тълкувана роля на икономическата глобализация в двата дебата – обществения и професионалния; в действителност глобализацията не е нито толкава всеобхватна, нито така унищожителна в своите последици /отрицателни и положителни/. Това все пак е свят, в който националните политики и местни икономики са основните детерминанти на икономическия живот. Глобализацията и нарастващата икономическа взаимозависимост между националните икономики действително е много важен момент, но все още основното икономическо постижение в годините след Втората световна война е възстановяването на международната икономическа интеграция, съществуваща до преди Първата Световна война.
В рамките на последната половина на XX век Студената война и нейните съюзни структури осигуряват рамката, в която функционира световната икономика. САЩ и главните им съюзници обвързват потенциалните икономически конфликти с нуждата да поддържат политическото и военно сътрудничество по между си. Световната икономика е крепена от политическата спойка, подсигурена посредством поставяне ударението върху интересите на сигурността и сплотеността на съюза. С края на Студената война се наблюдават следните процеси:
• отслабване на американското лидерство и тясното икономическо сътрудничество между капиталистическите страни;
• повишен интерес към пазарната система от страна на бившите комунистически страни и държави от третия свят.
Именно подобно развитие затруднява задачата за управление на глобалната икономическа система.
Икономическата глобализация води до ключови промени в търговията, финансите и преките чуждестранни инвестиции на мултинационалните корпорации. Бурно се развива процесът на огромна експанзия на търговията със стоки и търговията с услуги - поради намалената цена на траспортиране все повече стоки стават ”продаваеми”. Огромната експанзия на световната търговия се съпровожда от процеса на увеличаване на международната конкуренция, чийто подем през 80-те и 90-те години на XXв. се обяснява с преминаването на нарастващ брой индустриализирани икономики от Източна Азия от заместваща вноса към стимулирана на износа стратегия на растеж. Факторите, диктуващи бума на глобалната търговия са свързани със следните процеси:
• След Втората световна война търговските бариери падат;
• Дерегулацията и приватизацията от края на 70-те години на XXв. отварят националните икономики за внос;
• Технологичният прогрес в комуникациите и транспорта допълнително насърчава търговската експанзия.
Въпреки появата на много нови фирми на международните пазари вследствие на гореспоменатите икономически и технологични промени, по-голямата част от търговията се извършва между напредналите индустриализирани икономики - Съединените щати, Западна Европа и Япония и някои нововъзникващи пазари в Източна Азия и Латинска Америка.
От средата на 70-те години на XXв. международната финансова система е с много по-ясно подчертан интегриран характер, което се обяснява с финансовата дерегулация, създаването на нови финансови инструменти, както и технологични нововъведения в комуникациите. Нараства обемът на търговията с чуждестранна валута, както и количеството инвестиран капитал, който търси високи печалби. Голяма роля в международните финанси изиграват репакетираните ценни книжа, които от своя страна оказват своето дълбоко влияние върху глобалната икономика.
Именно тази финансова революция свързва националните икономики по- здраво една с друга и увеличава достъпния за развиващите се страни капитал. Поради краткосрочния, променлив и спекулативен характер на повечето от тези финансови потоци много международни финанси се превръщат в най-нестабилния аспект на глобалната капиталистическа икономика.
Масовата употреба на термина глобализация се свързва с втората половина на 80-те години на XXв. във връзка с огромното нахлуване на чуждестранни инвестиции от мултинационални корпорации /МНК/. Преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ се увеличават значително и много по-бързо от световната търговия и глобалното икономическо производство. Това довежда до увеличение на потоците от ПЧИ от индустриализираните към индустриализиращите се страни, но въпреки това най-голям дял от ПЧИ са насочвани в индустриализираните страни и особено – в САЩ и Западна Европа. Най-голяма част от тези инвестции се пада на услугите и особено на високотехнологичните индустрии като овтомобилната и информационна технологии. В съчетание с разрастващата се търговия и финансови потоци по-голямото значение на МНК преобразява в значителна степен международната икономика.
С края на Студената война е осигурено необходимото политическо условие за създаване на истинска глобална икономика. Но ролята на движеща сила на глобализацията изиграват икономическите, политическите и технологичните въведения: новите технологии в транспорта, водещи до голямо спадане на транспортните разходи и особено презокеанските разкриват възможността за световна търговска система; компютърът и напредъкът в телекомуникациите увеличават глобалните финансови потоци. Свиването на времето и пространството в резултат на тези технологични промени намалява значително разходите на международната търговия.
Гореизложените тези се свързват с една дълбока промяна - доминирана от държавата към доминирана от пазара международна икономика. Тъй като дерегулацията и другите реформи намаляват ролята на държавата в икономиката, мнозина смятат, че пазарите се превръщат в най-важният механизъм, определящ както вътрешните, така и международните икономически и дори политически отношения. Във високо интегрираната глобална икономика държавата преминава в отстъпление. Робърт Гиплин отстоява тезата си, че глобализацията макар и да е важна черта на международната икономика, тя не е чак така всепроникваща, широко разпространена или значителна, както мнозина автори твърдят или биха искали да повярват. Според Гиплин повечето национални икономики все още са главно самостоятелни, а не глобализирани; глобализацията е ограничена до определен брой икономически сектори. Глобализацията е ограничена предимно в индустриализираната триада – Съединени щати, Западна Европа и в по-малка степен Япония и до нововъзникващите пазари на Източна Азия. Робърт Гиплин смята, че много от атаките срещу глобализацията са неуместни – много от наблюдаващите промени не се дължат на процеса на глобализацията.
Тези събития превръщат управлението на глобалната икономика в неотложен въпрос. Като цели на международното управление се налагат свободната търговия, свободата на движение на капитали и неограничен достъп на мултинационалните фирми до пазарите. Глобалната икономика и управляващите я правила трябва да бъдат ръководени от методите на неокласическата икономия и да се основават на пазарни принципи. Едновременно с това трябва да се отбележи, че целта на икономическите дейности се определя не само от пазарите, но също от нормите и политическите системи, в които са включени икономическите дейности. Политическите фактори имат не по-малко значение от това на икономическите в определяне характера та глобалната икономика. Природата на глобаланата икономика ще се влияе силно от сигурността и политическите интереси на доминиращите икономически сили, както и от отношенията между тях.Те включват САЩ, Западна Европа, Япония, Китай и Русия. Движещи сили в глобалната икономика на XXIв. ще се окажат както икономическата ефективност, така и националните амбиции.
В отговор на политическите, икономически и технологични събития, характеризиращи глобализацията се разпространява икономическият регионализъм. Регионализмът в началото на XXIв. включва засилена регионализация на чуждите инвестиции, на производството и на други икономически дейности. Всяко регионално споразумение отразява общите усилия на отделните страни да постигнат както своите национални, така и колективните си икономически и политически цели. Икономическият регионализъм представлява важна реакция на националните държави на общи политически проблеми и на една силно взаимо зависима, конкурентна глобална икономика. Регионолното групиране на държави засилва тяхното сътрудничество, за да се укрепи автономията им, да се подобрят позициите им при преговори и за постигане на другите политически и икономически цели. Регионализацията не е алтернатива на националната държава, а опит на отделните страни да постигнат колективно жизнените се национални интереси и амбиции.
В книгата си от 1987г. Робърт Гилпин разграничава три идеологии относно природата и функционирането на международната икономика: либерализъм, марксизъм и национализъм. От средата на 80-те години на XXв. приложимостта на тези три перспективи драматично се променя – все повече страни по света приемат либералните принципи, като отварят икономиките си за внос и чуждестранни инвестиции, намаляват ролята на държавата в икономиката и преминават към експортноориентирани стратегии за растеж.
В книгата си “Глобалната политикономия. Разбиране на международния икономически ред” Робърт Гилпин употребява по-широкия термин реализъм като, ясно поставя разграничение между икономическия регионализъм като нормативна позиция и политическия реализъм като аналитична перспектива, а именно – макар всички националсти да са реалисти, когато наблягат върху възловата роля на държавата, интересите на сигурността и властта в международните отношения, не всички реалисти са националисти в нормативните си възгледи относно международните отношения. В книгата си Гилпин употребява държавноцентричния реализъм, за да характеризира своя подход към аналаза на международната политикономия.
Робърт Гилпин дефинира глобалната политикономия като взаимодействие на пазара с такива могъщи играчи, като държави, мултинационални корпорации и международни организации. Макар авторът да приема, че държавата продължава да е главният играч както във вътрешните, така и в международните икономически отношения, държавата не е единственият важен играч. Но въпреки важни играчи като Световната банка, Международният валутен фонд, Комисията на Европейския съюз, националните правителства все още вземат главните решения по икономически въпроси.
Интерпретацията на Гилпин на международната политикономия се изразява в това, че интересите и политиката на държавите се определят от управляващия политически елит, натиска на мощни групи в националното общество и природата на националната система на политикономията. Икономическата и външната политика на едно общество отразяват националния интерес на нацията, дефиниран от доминиращия елит на това общество. Не без значение при определяне на националните интереси са географското положение на едно общество и физическите изисквания на икономиката.
Националната сигурност е принципна грижа на държавите в държавно-центричната позиция на Р.Гилпин. В една международна система на “самопомощ”/системната версия на Уолц подчертава разпределението на власт между страните в рамките на една международна система като принципна детерминанта за държавно поведение/ държавите трябва постоянно да се защитават от действителни или потенциални заплахи срещу тяхната политическа или икономическа независимост. Грижата за сигурността означава, че силата – военна, икономическа и/или психологическа – ще бъде жизненоважна в международните отношения; държавите трябва непрекъснато да внимават за промени в съотношението на силите и последствията за собствените им национални интереси.
Държавноцентричната интерпретация на международната политикономия отхвърля популярното вярване сред мнозина учени, че икономическите и технологични сили засенчват националната държава и създават глобална световна икономика, в която политическите граници и националните правителства вече не са важни. Действително икономическите и технологични сили дълбоко променят международните отношения и повлияват поведението на държавите. Все пак в една високо интегрирана глобална икономика държавите продължават да използват своята мощ и да прилагат политика за канализиране на икономическите сили в благоприятно русло за своите собствени национални интереси. Тези национални икономически интереси включват получаване на блатоприятен дял от печалбите от международна икономическа дейност и запазване на националната автономия.

Прeосмисляне на глобалната политикономия
За четвърт век политиците, учените и журналистите благоразумно приемат общоприетата теза, че неолиберализмът в глобалната икономика води до невероятен успех. Всички бяха уверени, че разноските в следствие на глобалната дерегулация на капиталовите, трудовите и стоковите пазари – включае и дислоцирането на работници и общности – са “преходни” и повече от компенсирани от приносите в общия икономически ръст, възходящите стандарти и свиването на пропастта между бедни и богати. Наистина, бедните нации са убедени, че тяхната единствена надежда за просперитет е в отварянето на всички национални пазари и стремеж към стратегия за растежа, базирана на експорта.
Все още няма убедително доказателство, като т.нар. Вашингтонски консенсус, което да представи в защита на обещанията си. Повечето от твърденията се основават на епизодични доказателства и регулярно отчитат само ползите, но не и разноските. Повечето системни усилия за доказването на позитивния нетен ефект чрез сравняване на икономическата дейност на държавите, използвайки доста грубо допускане за “отвореността”, са посрещнати скептично от честните професионалисти.
От друга страна, на лице са непоклатими доказателства за това,че нетният ефект на нео-либерализма се оказва негативен. Например, във връзка с едно изследване на ООН, английският икономист Джон Итуел (1996) посочва,че финансовият либерализъм от 70-те години на XXв. трябваше да:
• прехвърли спестяванията от развитите към развиващите се фирми
• намали разходите по заемите
• да увеличи икономическия растеж
Вместо това, до 1992:
• спестяванията се прехвърлят от развивашите се към развитите страни
• ръстът на лихвите се увеличава
• икономическият растеж се забавя
От изследването на Итуел насам, сме свидетели на срива на мексиканското песо, финансовата криза в Източна Азия, а сега и световна рецесия - всички те намаляват впечателнието от нео-либералния режим още повече. Едно скорошно изследване сравнява растежа на реалния БВП в периода 1960-1980 с този в периода от 1980 до 2000 гдина за 116 държави, разделен в квинтили чрез дохода на глава от населението. То показва, че растежът за всеки квинтил е спаднал в по-късния период, сравнен с по-ранния. Сред най-бедните държави в най-малкия квинтил, ръстът от 1980-2000 год се оказва негативен. Иронично, но тези страни, които отбелязват най-голям растеж през разглеждания период, са именно тези, които най-яростно се съпротивляват на съвета на Вашингтонския консенсус.
Неравенството също се е задълбочава. Както показват Критиан Велер, Робърт Скот и Адам Хърш (2001), средният доход на най-богатите държави е 77 пъти по-голям от този на най-бедните десет през 1980,а през 1999г. – 149 пъти. Доходът на 10% най-богати хора в света през 1980 е 70 пъти по-голям от този на 10% най-бедни, докато през 1999г. разликата достига 122 пъти. Сред нациите неравенството също се задълбочава. Със сигурност в страните, където информацията е най-надеждна, наклонът е към увеличаване на неравенството (Faux & Michelle,2000).
Дори президентът на Световната Банка Джеймс Улфенсън през 1999г трябваше да допусне,че “на нивото на хората системата не действа”.

Неадекватни световни институции
Исторически факт е, че успешните национални пазари са контролирани от политически институции с цел ефективна дейност. Държавната регулация е нужна за да подсили контактите, осигури яснота и да защити гражданите от бруталността на необуздания пазар. Централизираното банкиране и дискретната фискална политика са есенциални за поддръжката на растежа и стабилността на макроикономиката.
Но в днешно време, под водачеството на най-развитите световни икономики, подтиквани от мултинационални финансови интереси и рационализирани от “фундаментализма на свободния пазар”, се провеждат опити за създаването на глобален пазар без политическите институции, които да го направят ефективен.
Междунардният валутен фонд/МВФ/, например, не е централна банка за поощряването на световен растеж и стабилност. Той е по-скоро кредитор с идеологически цели, пригаждащ заемите си за бедстващи държави със строгост и антитрудова политика, насочена към даване на приоритет на изплащане на дълга чрез експорт, а не чрез вътрешен растеж. Въпреки че, той изисква отделните клиенти да отварят пазарите си за конкуренцията, МВФ сам по себе си е център на кредитен картел; той има споразумения с други финансиращи единици, чрез които да се увери, че проектите, които не одоблява, ще бъдат отписани от листата за кредитиране от Световната Банка и други кредитиращи институции, както и от правителства и големи частни капиталовложители. Както всеки картел, МВФ използва своята олигополистична власт за да преследва политически цели. По този начин той демонстрира благосклонност към тези държавни лидери, които са в синхрон с главните привърженици на банката. Бивш главен икономист от МВФ открито заявява, че служителите на фонда не действат без да са се консултирали с хазната на САЩ.
Още повече – служителите са неподходящи за своите задачи. Стенли Фишер (1997), по това време първият управителен директор на МВФ, заявява пред Ню Йорк Таймс през декември 1997г. ,че неговата агенция – въпреки своята армия от хиляди икономисти – няма възможност да следи глобалната банкова система ефективно: “Количеството детайлизирана информация, която е нужна, за да разберем системата е далеч над възможностите на единична мултинационална организация”.
Допускането на Г-3, Г-7 и Г-8, че глобалната икономика може да бъде подсигурена чрез общо менажиране, е доста неуместно. Водачеството на тези напреднали страни притежава дори още по-малко възможности да се справи с планирането на глобалното равновесие дори от МВФ и Световната Банка. Така въпреки изразената загриженост на световните икономически сили след азиатската криза от 1997г., свързана с това, че светът се нуждае от нова финансова “архитектура”, всъщност изключително малки реформи са направени.
В действителност, световната финансова система е управлявана от ad hoc кризисно ръководство, характеризирано със среднощни обаждания от представители на хазната на САЩ към световните финансови магнати, служители на МВФ, пътуващи под прикритие към столиците на държави от Третия свят и лекции на Уолстрийт за непокорни политици от развиващите се страни. Този стил на кризисно управление има едно голямо предимство за тези, които успеят да се справят с глобалната икономика. То е, че се избягват политически неудобните въпроси относно отчетността и суверенитета. Когато светът се изправи пред криза, въпросите по честността, икономическата ефективност и демокрацията се изместват като вторични спрямо спешната задача да се възвърне доверието на инвеститорите. Когато кризата приключи, световните политически лидери се обръщат към други проблеми, а възможността за сериозен публичен дебат се изгубва – до следващата криза, която трябва да се преодолее, но този път при много по-висок риск.
При липсата на институции, които могат да поддържат и стабилизират световното търсене, преднамереното насърчаване на стратегии за развитие по линия на експорта поставя съдбата на световната икономика на волята и способността на големите развити икономики – Япония, ЕС и САЩ – да подсигурят пазарите и общите инвестиции, нужни за да се ускори растежа на останалата част от света.
В момента, когато японската икономика е оплетена в мрежата на собствената си финансово-потребителска криза, явно не е източник на силен икономически стимул. Действително, това би бил начина за справяне с проблема – Япония трябва да премине през финансово преструктуриране, което допълнително да намали собствения й растеж.
Европа е в по-добро състояние. Тя притежава неизползвани ресурси и капиталовата й сметка е балансирана. Но еврозоната е ограничена от консвервативната макроикономическа рамка на Маастрихтския договор и други политически уговорки и ще бъде доста трудно да се освободи от тях в краткосрочен план. Още повече,че до сега икономическата й политика е насочена към улесняване на източната й експанзия.
Това оставя като главен фактор за стимулиране на световната икономика. САЩ, които през 90те на XXв., особено през втората им половина, осигуряват главната част от световното търсене.

Световна политика и управление
Неуспехът на неолибералната политика и нейните режими и спорните възможности на икономиката на САЩ да действа като постоянен двигател на развитието води до задънената улица, в която се намира световното глобално управление. За нещастие, политическата структура на тази система на днешно равнище е нсепособна да създаде нов и успешен, най-вече, път към светвен просперитет.
Пазарите вече не съществуват в естественото си състояние. Те вече са социални конструкции, притежаващи определени обичаи и норми, които са установени по пътя на политически борби и компромиси. Акумулирането и разпределянето на приходите, богатството и властта е колкото политическо, толкова и икономическо явление. Според известните думи на един политолог, политиката е изкуството на “кой какво взема” (Ласуел 1936). Така се оказва, че всеки пазар си има политика.
Разрастващият се глобален пазар не е изключение. По този начин, според бившия генерален директор на СТО, организацията представлява “основата” на новата глобална икономика. Това може да се окаже пресилено. Но политиката на СТО, МВФ, Световната Банка и други глобални регулатори е образ на доминиращата роля на инвеститорската класа в политиката на новозараждащата се глобална икономика.
Никой не може да отрече съществуването на световна инвеститорска класа. Електронните технологии и модерни транспорти комуникации позволяват да се създаде и функционира изключително ефективна бизнес- и финансова мрежа. Още повече, че се забелязва увеличаване на мултинационалния персонал, който управлява транзиционния бизнес и който изпитва ниска или никаква лоялност към страната по своето гражданство.
Световната инвеститорска класа включва световната работническа класа, макар че международната организация на работниците е далеч от тази на инвеститорите. По този начин не може напълно да отсъдеи въздействието на глобализацията, без да се отнесем към частта на ползите и разходите,свързани с капитала и труда. Въпросите “кой печели?” и “кой губи”, повдигнати от някои властимащи в световните институции не могат да получат отговор относно отделни държавни обединения, тъй като материята е комплексна – всяка държава си има и инвеститорска, и работническа класа. Например, през 1996г. 22% от милионерите по света идват от развиващи се страни.
В повечето случаи, международните споразумения се сключват от елита, който няма почти нищо общо с работническата класа, която представляват. Както грубовато обясни един пенсионирал се служител на Държавния департамент на САЩ преди няколко години, “Което ти не разбираш”, казва той,”е че когато ние се договаряме по икономически въпроси с тези по-бедни държави, ние говорим с представители на същата класа, на хора, които са от същата страна на капиталовите отношения като нас”.
Съответно на това, основополагащите политически решения на неолиберализма в последните 20 години са насочени към това да се освободи капиталът от затормозяващото договаряне с работниците за сметка на увеличаването на ползите и печалбите от увеличената продуктивност. Въпреки очевидните предимства на синдикалното договаряне на труда, сделката между трудещите се и капитала продължава да съществува дори когато трудещите се не са организирани. Отношението между труда и капитала е всъщност това, което оправдава “социалния договор” – легитимизиране на неравенството в разпределянето на дохода, богатството и властта, които свободният пазар произвежда.
Както във всяка сделка и двете страни се опитват да маневрират в клаузите постоянно,за да извлекат изгода. Но трудът по принцип е слабата страна, поради фактът,че обикновено действа, подтикнат от нужда и безработица. Освен това, принудителната либерализация на финансите и търговията предлага още по-голяма свобода на капитала, тъй като сега той може да заплашва с напускане на икономиката като цяло.
Нерегулираната глобализация с един удар накланя везните във вътрешната полтика на страната на капитала. В икономика, която записва растежа основно на база вътрешен пазар, повишаването на заплатите помага на всички, понеже води до увеличаване на покупателната способност и потребитлеското търсене – което пък е двигателя на икономическия растеж в съвременната икономика. Но в условията на пзара, който разчита на износ на чужди пазари, вдигането на заплатите е проблем, защото пречи на фирмите да се конкурират навън.
И международните финансови институции, и СТО имат силата да защитят правата на инвеститорската класа в съответните държава – първите чрез спиране на финансирането, а вторите – чрез търговски санкции. За разлика от тях обаче, защитниците на труда – Международното Трудово Сдружение – няма никаква власт.
До скоро, политиката на глобалната икономика се определяше главно като “международна”, т.е. фокусираща се на въпроси като “какво получава всяка страна”,а оттук и с проблеми идващи то разделението на страните на бедни и богати, на развити и развиващи се, на имащи и нямащи петрол и т.н. От тази гледна точка, институциите по уралвение на международната икономика (напр. МВФ, Световната банка, СТО) са представяни пред аудиторията по света като някакъв вид легални структури, обединяващи интересите на определени географски райони. Тези, които представляват бедните държави от Юга се борят за преразпределение,а тези от богатия Север – за фискална строгост. Географските спорове със сигурност са главна черта на глобалната политика – както и на националната политика. Но подчертано свързаните с глобалната икономика политически спорове сред страните не са рядкост. Безграничното финансиране и прозиводство, администрирани от международната управляваща класа, осакатяват способността на националната политика да регулира собствените си вътрешни пазари за социлни цели. В още по-голяма степен, народите на съответните държави не могат да разчитата на тяхните фирми, организации и банки да издигат техните интереси. Работникът в Бразилия, работникът в Япония и работникът в САЩ имат доста повече общи черти помежду си, отколкото с тези, които управляват и печелят от начинания, които са бразилски, японски и американски.
Въпреки че всекиго може да намери лесно информация, свързана с финансовите интерси на относително малобройната инвеститорска класа, мейнстриймът в медиите доставя изключително оскъдна информация относно случващото се с огромната работническа класа по света. Но дори повърхностен поглед върху сравнителната информация относно тенденциите в държавите показва влошаване на положението на трудещите се в сравнение с подобряване на позициите на капиталистите – и в развитите, и в развиващите се страни.
GPN, нова група от организации, изследващи фактори, които не са свързани с дохода, поддържащи връзка с множество национални търговски организации, до този момент са публикували статии относно условията на труда в над 27 държави в своя уеб-сайт (www.gpn.org). Страните,обект на изследване, са от най-бедните (Лесото, Замбия), най-бързо развиващите се (Корея, Ирландия) и най-развитите (САЩ, Канада). Точното положение, свързано със свиването на дела на труда варира от страна до страна, но се забелязва оща тенденция в концентрацията на растеж в “неформалния” сектор – там, където труда е неорганизиран и незащитен. Там, трудещите се имат малка или никаква договорна власт по отношение на капитала.
Естествено, Аржентина е последният пример за безмилостния спад в жинзнеия стандарт на работещите. Никоя друга страна не е прегърнала в толкова голяма степен неолибералната парадигма, както Аржентина. Самоубийственото обвързаване на песото с долара в продължение на години е отзнаменувано като пример за това как една развиваща се държава трябва да се справя с проблемите, за да спечели доверието на чуждестранните инвеститори. Един от резултатите е почти удвояването на дяла на изключително бедното население, след като капиталът безмислостно смазва дела на работната заплата. Както показва доклад от Institute de Estudios y Formacion в Буенос Айрес, произдоителността на труда сред 500-те най-големи фирми на Арженитна – именно тези, които доминират международната й търговия – се е увеличива с 50% от 1993г. до 1998г., докато реалната работна заплата се е увеличива с 20%. А къде отиват печалбите от увеличената ефективност? В тези фирми, делът на заплатите от дохода спада от 35% на 28% за пет години, докато делът на капитала се увеличава от 65% на 72% (Лозано, 2001). Още повече, че голяма част от този капитал се източва отвъд океана. Множество от тези т.нар. “чуждестранни” инвсетитори са всъщост аржентинци, които купуват високодоходни капиталови дялове от аржентински фирми с пари, вложени в американски и европейски банки.
Друг ярък пример за това как неолиберализмът влияе негативно върху работещите на всички нива на развитие е Северноамериканското Споразумение за Свободна Търговия (НАФТА). Като повечето скорошни споразумения, НАФТА защитава инвеститорите за сметка на работещите и природата. Седем години след неговото въвеждане, политическите защитници на капитала и всичките три държави отсъдждат оргомен успех на НАФТА, както и подкрепят усилията то да влезе в сила за цялото Западно полукълбо.
Но в проведено кооперативно изследване на икономисти от Канада, Мексико и САЩ (Faux et al. 2001) се оказва, че от гледна точка на работещите и в трите страни, НАФТА е провал. Всичките три страни стават свидетели на спад на работната заплата, нарастване на редистрибуцията на дохода и критично разрастване на информационния сектор в следствие на несигурност, ниски доходи и никаква власт за договаряне.
Това преразпределяне на дохода, богатството и властта по посока нагоре отразява фундаменталната противоречивост на глобалната икономика:
• Световният обществен договор трбява да бъде насилван към действие от страна на глобалните икономически институции
• Глобалните икономически институции, при отсъствие на световно демократическо правителство, ще бъдат превзети от международни бизнес интереси.
• Международните бизнес интерси ще предотвратят сделките и насилието по отношение на световния обществен договор.


Регионализъм и демокрация
Въпреки международното сътрудничество в свят на приблизително 190 самостоятелни държави /повечето от които имат крещяща нужда от инвестиции/ и население по многобройно от шест милиарда души /повечето от които бедни/ развитието на световното политическо движение безспорно нараства достатъчно бързо, за да предизвика глобалните инвеститори да седнат на масата на преговорите.
Въпреки това, не е трудно човек да си представи ефективна пресичаща границите политика в рамките на ограничен брой страни в отделни географски региони. Наблюдава се тенденция към уеднаквяване начина на живот на хората живеещи в даден регион. Езиковите бариери вече не са от такова значение. Културата е подобна. И естествено търговските връзки са най-силни. От гледна точка на перспективата за развитие, регионалните обединения на страни може да предостави икономии от мащаба, така че малки страни от третия свят да се възползват от новите технологии. С оглед на политическата перспектива курсът към глобална интеграция, основаващ се на развиващите се регионални пазари би могъл да осигури по-благоприятна сцена за социално-демократическа алтернатива.
Дейсвително регионализмът дълго време е обект на преобладаща насока в лявата част на света. Европейският съюз се ражда в резултат на френската социалистическа мечта за погребване на френско-германския антагонизъм. Африканският регионализъм е откровение на Юлиус Ниере от Танзания като опит за прогрес отвъд племена и колониализма. В Латинска Америка има поредица от опити да се приобщят икономиките в Южното полукълбо, на Андите и Централна Америка.
Опитите за регионална интеграция сред по-малко развитите страни много често пропадат, частично заради това, че управляващите икономически олигарси и техните инвестиционни партньори са застрашени от увеличаването на заплатите и цените, което е в резултат на различната икономика. По такъв начин Държавният департамент на САЩ не е особено ентусиазиран за регионалната интеграция на страните от Централна Америка, защото това би предевикало конкуренция сред работната сила и би отслабило политически консервативните олигарси, ръководещи тези страни.
От друга страна Европейският съюз илюстрира огромния потенциал за постоянна икономическа интеграция, където политиката е съсредоточена върху разитието на разнообразния вътрешен пазар. Обхватът на социалната протекция в Европа и широкият дебат за преструктурирането на обхватното континентално социално споразумение рефлектират политическото и социално развитие. Европейският съюз е вдъхновен от историята на икономиката на САЩ, която може да се разглежда като процес на регионална интеграция, подкрепен от федералната конституция, която възпитава/не и без съпротива/ профсъюзи, граждански права, държавно благоденствие.
Този изчерпателен подход силно контрастира на НАФТА, която САЩ разглежда като модел за развитие на цялото западно полукълбо. В НАФТА развитието е определено като нарастване обема на стоките и парите, пресичащи границите. Съответно, споразумението осигурява извънредна защита на инвеститорите, но изоставя работната сила, околната среда, потребителите на милостта на дерегулирания пазар. Като резултат печалбите предимно преминаваха в капитал, докато трудът плаща цената на дислокацията, повишената несигурност, и преувеличената държавна инфраструктура от двете страни на границата.
Дали НАФТА е обект на пристрастен дебат във всяка нация. Едно нещо обаче е сигурно: НАФТА е незавършена. Естествено нейните поущрители разкриват нейното предназначение – първата стъпка за икономическа и политическа интеграция на трите нации. Последователи на Вашингтонския консенсус енергично утвърждават дневния ред на североамериканската икономика, с предложенията да се одобри американския долар като валута в Мексико и Канада.
Мексиканският президент Винсенте Фокс призовава към трансформация на НАФТА в по-широко континетално споразумение. Той желае да отвори границите за повече имиграция и да получи помощ за училища, пътища и инфраструктура от САЩ и Канада подобно на “социалните кохезионни” фондове, с които на времето са подпомогнати Испания, Португалия, Ирландия и Гърция за поущряване на растежа им.
Тази инициатива обезпечава отварянето на тринационална коалиция на просперитет, която да предложи собствената си континентална основна сделка, което рефлектира интересите на работещите хора в трети страни. В такъв род ангажимент, САЩ и Канада биха били съгласни да осигурят капитал за постоянни държавни инвестиции и Мексико би бил съгласен за прокарване на трудовите стандарти, което ще доведе до повишаване на държавните приходи.
Изгодите от стартирането на видим и прозрачен политически дебат за североамериканската интеграция надминава рамките на континета. В светлината на въздействието на САЩ, би имало надежда за много хора по света, борещи се с последиците на неправилно управлявания световен пазар – чувството, че дори тук в рамките на Вашингтонския консенсус очертаващата се алтернативна визия чертае глобализация, работеща за всеки един.

Заключение
Провалът на неолибералната парадигма и нарастващият дисбаланс на световното стопанство поставя въпроса за преосмесляне на политиката относно позицията на глобалния пазар. Ключов момент за това разбиране е осъзнаването на класовото измерение на световната политическа икономика. Основната стратегическа задача е укрепването на алианса от работещи хора – от Юга и Севера, от Изтока и Запада – чрез обща програма. Това може да почива на “обща визия”, в която интересите на разиваващите се и развити страни са обслужени. Именно такава визия би спомотнала за осъзнаването на огромната нужда от международна солидарност на хората по между им.
Задачата е сложна. Но световната общност на трудещите се има две главни и много важни предимства. Първото е,че те са мнозинство – във всяка държава. Второто е, че труда в световен мащаб е незаменим. Всеки може да си представи свят без международни инвеститори. Никой не може да си представи свят без работници.

[ABSOLUTme]

И ако ще си мерим пишките (каквата впрочем ти нямаш) с това кой е прочел повече кни за Хитлер, "лагерите на смъртта", ВСВ...откажи се

ще се откажа,защото 1во не ми се занимава да те убеждавам в нещо,в което ти очевидно не искаш да повярваш и 2ро,както изглежда те водя не само с годинки,а и с 2 вагона книги,кака някой друг си е правил Dokomappe-то на тая тема
_donna_,незнанието е голяма пречка в днешно време,още повече,че младите четат(ако изобщо го правят де) избирателно,а не искат да видят и 2те страни на монетата..
quench,кака,няма как да не те почерпя с банича и боза за хубавата статия,относно пазарната икономика \/

[Amayo]

[air_J]

Мда, Холокоста наистина е измислен (тоест не самият Холокост а смешната цифра от 6 милиона избити евреи). Според мен къде по-голямо доказателство да намерите от законите в Америка? Просто някой да се опита да каже дори, че Холокоста не съществува и ще му се случат не особено приятни неща, предимно свързани с посещения (дългосрочни) в тамошните затвори. Какво по-голямо доказателство от това, че Холокоста не съществува и същевременно, че Америка се управлява от евреи?

air_J,edno e da tvurdi6,4e holokosta e izmislen i suvsem drugo,che cifrata e zavishena.tuka kato gledam se spori dali izob6o e imalo izbivane na evrei ili vsi4ko e edin teatur,koeto e bezumno da se tvurdi

[shadow4e]

Моят въпрос не е точно по темата, но има нещо общо.
Моята учителка по история въведе от миналата година един един по-различен метод на обучение. Състои се в това, че нашият клас трябва да направи "процес срещу Хитлер"/ съседният клас са за Сталин/. Като всеки от класа има точно определена роля-Хитлер, съдия, помощник съдии, съдебни заседатели, прокурор, адвокати на ищеца и на ответника, свидетели на едните и на другите и охрана. Като ние трябва да подготвим абсолютно всичко, да си намерим чукче, дрехи да си усигорим, някакви декори, военна униформа за Хитлер. Трябва да включим и мултимедийна част. Делото трябва да продължи към 2 часа и да се каже в крайна сметка дали "Хитлер е оправдан" или "осъден". Ще го изнасяме пред друг клас, учители, а и от инспектората можело да дойдат хора.
Мислите ли, че това е полезно или за вас е прекалено пренатрупано и неподходящо за училище. Смятате ли, че по този начин информацията се запомня по-лесно или е загуба на време?

П.п. Аз трябва да играя свидетел- лека жена, друг свидетел ще е хомосексуален и племенницата на Хитлер- Ерика, с която е поддържал сексуални отношения.

[ABSOLUTme]

интересен е методът,само че не знам до колко е правилен.не ме разбирай погрешно,но вие сте 10-11 клас предполагам,съмнявам се всички живо да се интересувате от Холокоста,2WW и личността на Хитлер,Сталин,Мао и т.н..ако да кажем тя ви е задала потвърдени факти,под формата на сценарии,бих казала,че идеята е добра и наистина шанса да запомните повече подробности е по-голям.от друга страна вие не може да съдите Хитлер освен да обявите накрая действията му като аморални(както и ще стане),друго би ми се видяло смешно

[shadow4e]

Ние вече имахме една задача преди 1 месец, при която трябваше всеки да си избере една тема от втората световна война и да я изнесе пред класа. И ако имаше някаква неточност, тя я поправяше, така че общо взето информация имаме. Но в у-ще се учи, че Холокостата е съществувала, това няма да се успорва, единствено броя на жертвите.

А за това, че ще бъде "осъден" си права.

11-ти клас сме. На мен в началото идеята ми се струваше супер тъпа, постепенно почнах да я приемам.
Бтв как се казваш? В кой град живееш?

[air_J]

air_J,edno e da tvurdi6,4e holokosta e izmislen i suvsem drugo,che cifrata e zavishena.tuka kato gledam se spori dali izob6o e imalo izbivane na evrei ili vsi4ko e edin teatur,koeto e bezumno da se tvurdi

Че е имало избиване на евреи - имало е! Но категорично бройката 6 милиона избити е увеличена повече от 2 пъти. Пак казвам, митовете за Холокоста и досега остават неразгадани. Единственото сигурно е, че ИМА жертви, и че те СА МНОГО ПО-МАЛКО от 6 милиона. Но всеки има право да вярва на каквото си пожелае - здраве да е!
П.С.> Само да вметна, че историята се пише от победителите, а евреите са победителите от Втората световна война, така че пак малка бройка избити са си написали.
П.С.2> Хитлер е виновен за обожествяването на евреите, а това е нещо, за което те винаги ще му благодарят (колкото и странно да звучи на някои хора това, аз като любител на конспиративните теории смятам, че Хитлер е използван с точна и ясна цел - обожествяване на евреите, като в крайна сметка както е видимо днес - целта е постигната).
П.С.3> Приключвам участието си в темата, приятна дискусия.

Хахахахахах ако искате да бъдем точни "жертвите" на "ХОЛОКОСТА" са между 450 000-600 000!Умрели не от газови камери не от Душегубки не от разтрелване,а от глад и болест!
И намалете тона,че сега ще довтасат чифутите/жидовете и ще изпозатворат форума

[ABSOLUTme]

Не прочетох постовете на ABSOLUT`me, защото е неграмотна патка...

Подкрепям мнението, че цифрата е прекалено завишена... Дядо ми е военен и с него един път се заговорихме на тази тема и ми каза едни неща, дето не ми харесаха много, ама... До тук казаното от Metoman е вярно донякъде... холокост е имало, но не са били газови камери.

хайде чети

[ABSOLUTme]

Не прочетох постовете на ABSOLUT`me, защото е неграмотна патка...

Подкрепям мнението, че цифрата е прекалено завишена... Дядо ми е военен и с него един път се заговорихме на тази тема и ми каза едни неща, дето не ми харесаха много, ама... До тук казаното от Metoman е вярно донякъде... холокост е имало, но не са били газови камери.

vuobshte ne me bli fara dali si gi prochel ili ne.faktite sa si fakti,knigite sa si knigi,a tva,che teb te murzi da si razmurdash zakurneliq mozuk da mi prochetesh mneniqta si e tvoq rabota

i ne pisha na kirilica,ne zashtoto ne iskam,a zashtoto ne mi davat da si q instaliram.ako mi vidish purvite mneniq(kogato si bqh v bg),vinagi si pisheh na bg,ama kvo li ti se obqnqvam i az

Да ползваш кирилизатора на форума?!

не знам тоя килиризатор къде говидя,ама ,айде пей ми шансони

[ABSOLUTme]

мерси,мойто момче,само че при мен в квадратчето Режим на клавиатурата има само бяло поле.оценявам факта,че се грижиш за мен и след като толкова те дразня,ще си превеждам през едно сайтче думичките,за да може и мързели като теб да ми четат постовете

Много странно че никои не засегна темата за сапуна
Ае и да знаете,че ме няма заминавам за Дахау