- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- *Славеева песен*
Своята песен запяла зората
и ред подир ред занизал се стих,
а там нейде в шубрака смълчан
пригласял й славеят сив.
От душата му капели звуци
и пронизвали туй малко сърце,
песен издигала се по-висото от огън,
по-дълбока от бездънно море.
И всеки стих по нещо отнемал
и всеки звук – удар по-малко бил,
живота все по-глухо пулсирал,
в песента, краят неясен се крил.
Последна молитва и звуци последни,
прощалната песен в тях се таи,
отивал си славеят, летял във простора
и песента му никой не можел да спре...
Много е хубаво Ани
AMAN!
личи си характерният ти начин на писане. поздравления =D>
КрасивоКое те вдъхнови? Началото на "Птиците умират сами" или приказката на Оскар Уайлд? Мотивът за страдащата птица и красотата на болката ми е любим. Продължавай да пишеш, обичам да чета всичко твое.
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
всъщност си права. "Славеят и розата" на Оскар Уайлд е невероятно потресаващо произведение! изпълва те докрай и ти се иска да го пресъздадеш по свой начин, през твоя поглед... незнам доколко се е получило, но мисля, че го интерпретирах по някакъв начин чрез своя светоглед. а дали е сполучливо... незнам![]()
Сполучливо е. Не само идеята е хубава, но и изпълнението![]()
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
благодаря! ценя твоето мнение ужасно много и винаги се вслушвам както в хубавите думи, така и в критиките. мнението ми за теб, както и за произведенията ти настина е високо именно защото пишеш на ниво!Първоначално написано от sherry
мерси, мила, за хубавите думиПървоначално написано от Disorder
![]()