Пламенна молба

[BebeTooOoo]

Пламенна молба

Болката в мен не спира
и гасне мълком живота ми не изживян,
а плачът ми нечут умира,
като във велика пустиния развян.

Разяжда гърдите ми кървава рана
и отпускат се в немощ раце.
А в целия свят ти едничък остана
най-скъп на мойто сърце.

Но като безумна закана
на Бог злопаметен и злорад
тегне над душата ми ранена
смъртен хлад.

Къде сега сърце да скрия
де сетен плам да приютя?
Мойто слънце своя път измина,
а в мрака многоръка спря-ТЯ!

И тръгвам в мрака поглед впила,
къде съм- търся,но не зная.
Изгубих дори за сълзи сила,
къде съм- гасна и мълча.

Свеждам очи в които
безумна пропаст се вдълба
и с последен жар в сърце разбито
аз шепна пламенна молба:

Ела-успокои ме,ела-утеши ме!
Ти мен пожали,
че тази болка вече ме сломи.
Живота и любовта ми върни!

Че разяжда гърдите ми кървава рана
и отпускат се в немощт раце,
а в целия свят ти едничък остана
най-скъп на мойто сърце!

[iiirish]

има какво още да се иска поработи върху него още малко във структурно отношение