Не мразя провинцията, не се и надувам, че съм родена в София или за това, че и родителите ми са родени тук. Дразня се за това, че градът ни е проектиран за жителство на двойно по-малко хора, от колкото го населяват в момента, което дава своите отражения. Пример. Бързам за изпит примерно, който е от 9 и 30, трябва да тръгна час и половина по-рано, за да стигна на 5км от домър ми.

Попадам в нечовешко задръстване, в градския транспорт тъпканица(ОМГ тежко е), след което от всички страни чувам диалектна реч. Е по дяволите заради това, че цяла България се изнесе тук, ние сме в попадаме в подобни ситуации ежедневно. Е как да не се дразниме.
Вярно е, че никой не иска да напусне радното си местенце и заради тея пусти пари всички идват тук, защото наистина в града има доста работни места....