Пиша есе за едно нещо на тема "Хората обичат такива мисли който не ги карат да мислят!" (Луда рабутъ нали!? ) Че така аз написах това,искам вашето УДОБРЕНИЕ (моля тези на който не им хареса да не пишат,защоту изпадам в депресии)
Хората обичат такива мисли,който не ги карат да мислят....Обичат ги,защото в повечето случай,мислите за който нейскаме да мислим са проблеми...а проблемите са ядове...ядовете-болести,а никоий не обича да е болен?!
Някой хора отминават проблемите,загърбват ги с лекота и си мислят,че с времето ще се уталожът и това е решението....Но грешка!Това е само заблуда.
Другия тип хора,който се водят за узрели и може би свикнали с такива ситуаций,разсъждават,мисля т и накрая намират решение на въпроса.Аз им се възхищавам и се опитвам да бъда като тях....Силна,защото понякога решението е болезнено,но поне е решение...
Аз го намирам...Винаги...Може би трудно или с малко помощ,но никога не оставам без него!Защо ли?!Защото мисля за мисли,който може да ме карат да мисля трудно,но все пак измислям решение!....

Тва е моето творение ако имам грешки моля поправяйте...и коментари ако има....