Не знам дали мястото на темата е тук, но просто искам да се оплача. Имах рожден ден... Надявах се да ми се обадят приятели и дори си сложих на телефона мелодийката Happy birthday... Не ми се обади нито един човек, не получих нито една картичка в мейла, не получих нито един смс... Единствените хора, които ми честитиха, бяха естествено родителите ми /които са на 500 км/ и семейството на моя човек /щото живея в тях/ Не ми се обади нито най-добрата приятелка, която само ме врънка като се прибирам на Вн да и звъня, нито доброто приятелче, което реши, че е влюбено в мен /и на което аз винаги честитя и дори му пращам подарък по пощата/, не ми се обадиха бившите съученички, на които аз помня всичките празници и винаги ги поздравявам поне с смс, не получих електронна картичка от моите големи другарчета в чата, не ми се обадиха нито едни роднини /а аз звъня на всеки техен празник, независимо дали на братовчедите, чичо или баба и дядо/ Откакто се преместих в друг град, вече никой не се сеща за мен, аз вече не съществувам. Когато се прибирам-те нямат време за мен, когато съм тук- никой не се обажда. Дори на рождения ми ден не се сетиха за мен. Сега разбирам, че единствените хора, които имам са моето момче, неговите родители и моите собствени. Е, може би някои хора дори това нямат, не искам да съм неблагодарна, но е някак подтискащо да живееш в чужд град, в чужд дом, да не познаваш никого на твоята възраст, от работа у дома и от къщи на работа... И понякога на кафе с колежките/които са на 50/