Защо да си "лузър"? Или загубеняк, както си е на български, всъщност...
Мога да разбера как се чувстваш. Мисля, че много хора могат да разберат. 4 години - значи сега си на 17?
Аз съм на 18...толкова дълго прехласване не съм имала, но съм наясно за каква болка става дума.
И, понеже съм наясно, ще ти кажа само две думи:"Майната му".
Грубо или не, казано по по-мек начин или не - майната му. Не позволявай на лошия случай да те накара да изгубиш време и емоции. Ако те занимава дотам - помисли защо си я обичал толкова много. Знам, че звучи абсурдно. Но просто си помисли.
Ще мине малко време и ще видиш, че (най-вероятно) си бил влюбен в една недействителна картина, в една фасада, на която си придавал разни възвишени качества.
Не го казвам, за да те обиждам - просто ми се е случвало да се влюбя в нелепо красив човек, от който ми се подкосяваха краката, буквално...и да го смятам за добър, интересен, учтив, приятен, а той да е една гола външност и претенция...
Може и да не е като при мен твоето положение, но помисли.
И да не е било - случило се е, гадно е, но трябва да станеш, да се ухилиш ( в началото - с известна горчивина) на света и да разбереш, че твоята лична трагедия те е направила по-друг човек.
Хората, които получават всичко наготово, губят все пак нещо друго - израстването в следствие на разочарованието.