Само... само искам да си напиша болката. Майка ми е ужасна..

... и не знам какво ще направя. Майка ми. Господи боже мой. Не знам как го понасям вече. Всеки ден се връща от работа и започва да крещи. Да ми вика за всяко едно нещо. Просто от вратата (винаги я посрещам усмихната, и аз не знам вече от къде я вадя тази усмивка), тя влиза и започва да се оплаква. Постоянно, няма минута, в която да не ми се оплаква от нещо. От работата. От колегите. От градския транспорт. От бабичките. От гаджето й. От безпаричието. От студа. От жегата. Не млъква колко е изморена. Смо повтаря как иска тишина. Оплаква се от приятелите си, от чистачката на работното й място, само плюе "приятелките" си. Влиза и веднага започва да натрупва толкова отрицателни чувства в мен, че и аз започвам да се треса от нерви. По някое време започва да вика. Постоянно се оплаква от музиката на брат ми, виииииинаги ч чува, дори когато той я е спрял. Мания й е. Постоянно ми се оплаква от музиката му. Казвам й, че нищо не мога да направя. Започва да вика, че нямало за какво да живее, че само сме я тормозели, че искала да умре. Постоянно ми повтаря да се разкарам от в къщи. Дава ми мизерни стотинки за да се оправям цял ден. Докато гледам телевизия или седя на компютъра, опитвайки се малко да си почина, надънила възможно най- силно музиката в слушалките тя продължава да ми се оплаква и да се жалва. Сякаш не може да млъкне дори за момент, не може да разбере, че и аз имам нерви, че и аз имам нужда от поне половин час тишина и покой. По някое време и аз се изнервям. Започвам да й повишавам тон а тя започва да се дере още повече, че съм змия, простачка, мръсна устатница, щяла да ме изхвърли, откачена ли съм била, простакеса, неблагодарница, помиярка. Само и съм се подмазвала, когато искам нещо да ми купи. Разбирате ли, не си говорим за нищо друго. Слушам как другите тийнове споделят с майките си. Говорят си за учители, училище, приятелите им, гаджета, купони, за всичко- и получават съвети от по- възрастните. А аз? Аз получавам единствено обидите й и постоянното й оплакване от живота. Не знае имената на най- добрите ( и единствените) ми приятелки. Не се интересува от мен. Живота ми се върти около нервите в училище (класа и учителите ми са ужасни) и тормоза в къщи. Просто започва да ми влияе на психиката. Преди бях спокойна, уравновесена. Сега само 15 мин след началото на часа, докато всички вдигат адския шум аз започвам да стискам чина от нерви, само за да не се развикам. Започнах да викам на приятелките си. Започнах да се затварям в себе си. Просто не мога да понасям... вече не мога да издържам на всичкото това монотонно повтаряне на обиди и крясъци от майка ми. И е толкова нервна... а започва да ми въздейства и на мен. А не искам да стана като нея- истеричка. Казах й да потърси проблема в себе си. Започна да крещи колко съм неблагодарна и колко съм била безсрамна. Общо взето всяка вечер е така. Ето, сега е 03:10, а аз не съм си в леглото, въпреки че утре имам контролно ( а тя естествено очаква шестица) защото до преди малко ми крещя. Дори не знам за какво. Това просто е вече начинът й да общува с мен. Единствено с викове или оплакване. Плача. Не, не плача. Рева. Просто вече нервите ми не могат да издържат. Изобщо не й дреме за мен. От половин година кашлям. Като магаре. Цигарена кашлица. Забеляза сега. След половин година. Смятам, че ако продължаав така да ме тормози няма да остана само на цигарите. Сигурно след 3-4 години ще си продавам чорапите за да мога да си купя доза хероин. Не знам. Просто не знам как да с еизмъкна от този постоянен стрес. ПОСТОЯНЕН. Търпя това вече 2 години. За 2 години само тя е говорила, докато сме заедно. Аз съм продумала максимум 10 нормални думи. Всичко друго е обиди. Как може от собстевната ми майка да не чуя една добра дума? Веднъж да не ме попита как съм? Не мога повече, вече стърженето й е в главата ми дори когато съм на някоя пейка, опитвайки се да се поосвестя. Не знам как ще живея така...

Господи, съжалявам. Съжалявам, че изписах толкова много . Просто нямам какво да правя, нямам с кого да споделя. Нормалните деца имат майки, с които споделят а аз... аз имам същество, коео ще ми срине психиката. СЪЖАЛЯВАМ, не е нужно да четете глупостите ми. Не искам да ви притеснявам така, както тя мен. Може някой да заключи темата, за да не пречи. Мерси. [/b]

[Anf3tamin4o]

Според мене никога не си купувай хероин :P Тва щте ти повлияе ощте по зле А за майка ти недей и обръщта ВНИМАНИЕ А тя само на тебе ли ти вика на брат ти ?

И на двамата. Но брат ми е по- голям (на 19) а аз съм на 15 и трябва да живея с нея в една стая, защото ако ме нямало в стаята не можела да спи. А ме кара да стоя при нея само за да има на кой да си изнася литургиите. Сякаш съм кофа за нейните емоции, а за моите никой не се интересува. Не й дреме как съм аз. Но не мога да не й обръщам внимание. То е постоянно. Вече не мога да спя нощем, защото тя продължава да си говори и да обижда. Сякаш живее насила. А докато говори и ме обижда ме изнервя. В повечето случаи мълча за да не стават скандали, но вече започнах и сред хората да истерясвам. Но дори и да си мълча тя накрая някак си винаги стига до случая, в който съм "простакеса, неблагодарница, няма ли да ми се разкараш най- сетне от очите, само те хрантутя, не мога да те трая, искам да умра, вече не знам какво да правя, ще се самоубия накрая".

[Денислав]

Да, моля ви се!Как да не обръщаш внимание на такова мрънкало?
Това нещо е ужасяващо, по-лошо от кошмарите!ТОРМОЗ с една дума!
Ами..незнам какво да те посъветвам,най-добре я посъвтевай да отиде на психиатър,и без това си мълчала толкова време...

[ДЕНИСЛАВ]

Само да те успокоя,че и преди време моята беше така...
Не издържах, обаче веднъж толкова ме изнерви, че и шибнах един шамар,а и аз съм на 15
Ами..не се търпи,обаче сега е като писенце

Хах, аз ако я ударя тя ще ме пречука. И ще ме изхвърли. Няма да има проблем с това. Ще си ме изрита без никакви угризения.

[Денислав]

Амии незнам....ужас...
Дано тоя период да мине бързо, че са такова ужасяващо същество не се стои на глава....
Трябва да има някакво решение, неможе така да те прави на ушаф!
Нещо и кажи,или да взима някакви успокоителни, може например без да забележи да и слагаш в храната

[Денислав]

Неее,неможе така!
Абе помисли и направи нещо,ти пак много си търпяла...
Ако знаеш моите нерви как са, на втората дума аз ще се развикам повече и хич не ми дреми какво ми казват,даже не ги слушам, дърдоря си това което аз си искам,включително обиждам, псувам както и те мен!
Така ще се оправят нещата, недей да търпиш а после да си го изкарваш на другите,защото те не са го заслужили и ще останеш сама...с ИСТЕРИЧНАТА СИ МАЙКА

Ами тя си ги пие по собствено желание, защото не може да спи без тях. Което, разбира се, не й пречи да натоварва нервната ми система на МАХ.
На някои може да им изглежда маловажно, но като не сте видяли отношението й към мен, като не сте чули как ми говори, като не знаете колко ме изнервя това... някак си написано не изглежда точно като в реалността. Друго е да го понасяш 24/7. Вече започна да се отразява на контактите ми с хората. Накрая заради нея ще стана истеричка или душевно болна. И няма да имам приятели.

[Денислав]

Спокойн де,разбирам те напълно!И на мен не ми е било приятно да ме нарича мелез, понеже тя е рускиня,а баща ми българин!Разбира се, че не е приятно и неможеда су опише с думи!

Да де, и аз от време на време се решавам да се развикам, но винаги става едно и също (както снощи) не мога да зспя, защото съм в нервна криза и будувам по цяла нощ а на следващия ден съм като... олигофрен (както тя обича да ме нарича).Опитвала съм да й обясня (спокойно, без кррясъци и т.н), че и аз имам нужда да споделя с някой, имам нужда от тишина, от лично пространство... тя пак започва за себе си. Винаги извърта темата за себе си и сама се ядосва себе си и накрая започва да ме тероризира. Опитах се да излизам рано сутрин и да се прибирам късно вече, само за да огранича контактиете си с нея, а тя ми спря парите и ми каза да не ставам уличница.

[Денислав]

Оффф..наистина те съжалявам
Ама как може такова ненормално и просташко поведение!!?И то от майка....уж...А всъщност,аз така си го обяснявах, че е някаква която ме е изтръскала на белия свят, защото ми е натяквала, че съм грешка, не съм бил плануван...

[Денислав]

Между другото,ако можеш се оплачи на баща си,но аз неможех, понеже не е тук...

Разведени са. И той не е стока. Тя доста често ми казва да вървя при него. Вчера й казах тя да иде при своя (а дядо почина) и тя ми каза, че скоро аз може да отида при него .

[Денислав]

ц цц ,ама ти хубаво си я насмела де
Ако неможе и помогни....
Миииии ужасна работа....това си е психически тормоз, ако не се оправи скоро ще я търпиш още 3 години...

[Денислав]

Между другото, жената може да е изперкала например от работното си място,защо не си потърси друго?Или да си вземе отпуск ,да отидете заедно на почивка, да се поотпуснете..?

[Денислав]

Още нещо, да не се оплаква че и се подмазваш да ти купува неща!Това и е задължението, докато не навършиш 18 години е длъжна да те облича като манекен, да те хрантути, както тя казва, да ти дава пари,да ти купува и други неща!От какво се оплаква, защо тогава те е създала да те гърчи?

Ами да, от работното място е. Постоянно стрес и някакви проблеми (за които ми разказва в най- мали подробности, докато аз се опитвам да си науча по физика или химия). Почивка... няма достатъчно приходи за да можем да си го позволим. А и ако отидем някъде на почивка съм почти 100% сигурна, че ще се измъкна от нея и ще си остана там, където сме отишли. А отпускане... вече само като я видя и започва да ми се свива стомах и ми иде да се изповръщам. Споделяне... никога не бих могла да се сближа вече с нея. А толкова искам да съм като другите да мога да сподея с нея за приятелите ми, за момчето, което харесвам, за всичко, което ме вълнува.
За купуването и обличането и аз и казвам :За какво си ме раждала като не можеш да ме издържаш?" А тя - Аз съм ги изгладувала тия пари, с кървава ппот съм ги изкарвала а ти каква си, че са ги харчиш за глупости.С какво си ги заслужила?... а аз й нося само шестици. Много рядко получавам петици. А тя смята моя труд за маловажен...

[Денислав]

Ооо, при мен вече не е така!И аз имам 6 -ци, рядко 5-ци или 4-ки,е и двойки имам две,по алгебра,но няма в момента по- голямо нещо,което можеш да изпълниш,освен да носиш само 6 -ци, тя какво иска, багер ли да се научиш да караш?!?!

Да, оценявам това, че ми дава и малко. Нямам претенции за повече пари, и така вече свикнах да се оправям, има хора и по-зле от мен. Единственото ми желание е да млъкне. Само да мълчи. Как да е накарам да сме просто на "Здравей" и "Чао". Само да спре, да млъкне, вече гласът й го чувам и в кошмарите си!

Хах ами за нея... съм нищо. Непотребна съм. ставам единствено за "кофа за душевни терзания". А за мен кой е кофата? Аз ако започна да й говоря за колко неща страдам... тя ще се ужаси. Но никога не слуша.

[Денислав]

Амии, мда, бъди доволна и на нещо, макар да е малко...все пак не ми се вярва наистина да те държи на някакви стотинки...
Ами, кажи и че не ти е приятно да говорите и толкова, ако се съгласи ще е СУПЕР!

[Денислав]

Ами това е гадно, разбира се за парите, неможе ли да проведете някакъв разговор, че не си толкова малка, трябват ти, имаш свои нужди?На мен за у-ще не ми дават повече от 5 - 6 лв,и пак не ми стигат...но това е разбира се до финансови възможности...

Хах, 5 за мен са мечта. Лев или два, когато е в добро настроение. А колко пъти съм й казвала, че просто искам да си мълчим, че така ще се разбираме дори по- добре, но тя се изкарва жертва. Започва истории от типа на " Аз не мога ли да споделя с най- добрата си приятелка (когато има да мрънка съм й приятелка, но знае да ми смазва самочувствието), ако не на теб- на кой да споделя? Защо се държиш така с мен, сякаш съм животно, нали за това си ми дъщеря- за да ми помагаш...". Обича ме когато ме разкарва напред - назад да й правя кафе, да й нося храна, да й готвя, да подреждам. Дори за най- млките работи не иска да се помръдне. Няма го дистанционното " НАМЕРИ ГО!!! НАМЕРИ ГО БЕ ПАРАЗАИТ< КАКВО САМО СЕДИШ И ГЛЕДАШ!!!". А когато аз не знам къде е крема за ръце (който почти само тя използва и си слага където й кефне) я питам съвсем добронамерено и пак " Ами размърдай си задника! Да не съм ти слугиня, където си го сложила!!!" (а естествено тя го е завряла някъде).Абе няма да ставам дребнава, но винаги се изкарва жертва и пренебрегва дори най- малките ми нужди.Най- елементарните.

[Денислав]

Лоша работа...ами мести се в другата стая,когато неиска да спи