Да казваш това което мислиш право в очите!

Със зрелостта се навлиза във все по-враждебна среда,където винаги хората,с които си говориш и ти се усмихват държат една ръка зад гърба с нож в нея. Колкото и да се кълнеш,че си подготвен за Живота,той винаги успява да те хване в крачка.
Откровеността разкрива гърба,а често и гърдите ви,за коварния удар с нож,дошъл от незнайно къде.
Откровеността е глупава проява на гордост и доблест - смелите рицари в блестящи доспехи,вярвщи в кода на честта са изчезнали от бойните полета на Европа,защото са се появили оръжията на подлостта и на страхливостта - дългия лък и огнестрлното оръжие - които са се оказали 10 пъти по-ефективни от всеки отряд войници или конници. Помислете малко върху този факт и направете паралела.

Подкрепям с две ръце мнението...
Не бива да сме идеалисти- светът, в който няма скрито- покрито и всички са честни и почтени не е нашият...
Аз го разбрах по трудния начин...
Много държах на всеки да кажа истината... И си мислех, че това е начина за отношения с хората...
Но вече се научих, че има мноооого случаи, в които трябва или да излъжеш, или просто да замълчиш...За да не ядеш големия..,

И аз като всяко дете до 6 клас не говорих на всеки директно, после реших да съм директен и какво спечелих? Нищо. Изгубих приятелите си и навсякъде ме мразеха хората. Сега дори и да не ги понасям не им го казвам, ами просто ги игнорирам. Така съм пак както когато бях дете.