Душите, в клетка заключени
Лутат се, в агония пищят
Хиляди вопли тъй измъчени
Жално из въздуха летят

В огъня, възправен вечно
Горя ли аз, горя
Понесъл съм на раменете си
На смъртните скръбта

А воплите ехтят ли, ехтят
Налудничав кикот прокрадва се в ума ми
Кървави мълнии около мен свистят
Носителят съм аз, на вечни тръни
Тъга съм аз
Тъгата, преродена в плът

С очи - слепи кухини
Взирам се в безкрайността
А взора ми изпълват руни -
Тлеещи символи на скръбта