[/quote]

Добре..НЯМА болест,която е неизлечима!Това го казвам от опит.ДА,била съм на твое място,но НЕ за 1г,а за 1месец живот!Умира приятеля ти и то заради катастрофа,която .. ТИ си искала да идеш,знам какво е,гледала съм го и съм виждала как умира .. защото няма сили просто,сърцето му не издържа освен на апарат.1г после съм била сама,защотот не мога да го забравя.И сега не съм го забравила,но знам,че той е някъде горе и ме гледа,и иска да съм щастлива,макар и с друг и да постигна всички неща,за които сме мечтали двамата.Знам какво е да си на погребение на човека,който си обичала и обичаш най-много.Само където ТИ не знаеш какво е да чакаш за донор за сърце и да виждаш как всеки отказва и ти хлопа вратата под носa и да казват,че и тяхното дете умира,но няма да дадат органите му,а в същотот време техните предлага луди пари и пак нищо.Сори,но не очаквай някой да ти съчувства без да знае от какво е болен..А и между другото ти на колко години си?А той на колко е?И .. все пак колкото и да ти е голяма болката .. имаш сили да пуснеш тема,но не и да кажеш от какво е болен .. ей това не го разбирам,чесно..[/quote]



Да знам какво е да гледаш любимия ти човек да си утива и да неможеш да направиш нищо, да искаш да свалиш хиляди звезди за да изпълнят твоето желание, да му помогнат да оздравее е и да не става. Да си безпомощен и да гледаш мъката , страданието и желанието му за живот в очите и да не можеш да му помогнеш.