Остави момичето на мира! Ти какъв си такъв? В кой век живееш?
Давам ти пример с майка ми и баща ми:
Оженили са се коагато майка ми е била на 17, родила ме е на 18... когато е била на 19 сме преживели катастрофа, на 21 е родила сестра ми, след 4 години се разделят и развеждат, на 29 се разболя - последици от катастрофата, боледува 2 години и на 31 почина...
Какво са направили, 2 деца, баща ми не се грижи за нас, всеки месец оставя по 150 лв. издръжка и за 2те... имахме късмет и вуйчо ни ни прибра и си заряза живота, за да ни гледа, за което ще съм му винаги безкрайно благодарна!
Мислиш ли, че като обвържеш едно младо момиче на 18-19 години (на колкото съм и аз между другото) ще му осигуриш живот, който заслужава, че ще се грижиш за детето ви и то ще има добър живот и няма да търпи лишения заради вас? Мислиш ли, че ако обвържеш едно младо момиче с дете, тя ще стои при теб? Мислиш ли, че няма да ти писне от детето само 1-2 години след като се е родило? Да будуваш вечер, да сменяш памперси? А на нея, особено като е само на 18-19? Мислиш ли, че ЦЯЛ ЖИВОТ ще я обичаш и подкрепяш във всяко едно отношение, защото любовта е до някъде, накрая остава уважението, разбирателството, приятелство, компромисите, съжителството през годините и т.н.? Мислиш ли, че щом тя има дете от теб ще те търпи цял живот? Мислиш ли, че няма да й писне някой ден, да си събере нещата, да си вземе детето и да се махне? Тогава какво ще правиш? Ами ако на теб ти писне преди това от нея? Ще я изгониш? И какво ще прави тя, сама, с дете и без образование? Я си помисли малко и след това приказвай!
Права е, аз съм съгласна с нея! На нейно място и аз бих постъпила така, дори сигурно вече щях да съм те разкарала