Вашият израз-огледало на душата ви и душевното ви състояние

[милиандра]

Мислите ли,че всичко,за което се тревожите,всичко,което обмисляте,се изразява в/у лицето ви,т.е. се матеарилизира и просто веднага си проличава в какво настроение сте? Смятате ли,че хората лесно могат да усетят как се чувствате или умеете да прикривате това? На мнение ли сте,че начинът,по който се чувствате ''заразява'' околните,оказва своето влияние в/у тях,някак си чрез аурата ви,езикът на тялото? В общи линии какво смятате по тези въпроси? Ще ми е интересно да видя становищата ви

[----------]

Ти обичаш ли психологията и момиче ли си? Да мисля, че особено ако познаваш човека от повече време можеш да разбереш по изражението му как се чувства. За втория въпрос не знам. Ако си радостен то това определо заразява околните. Ти трябва да си много интересен човек. Аз много обичам психологията.

[ABSOLUTme]

Отразява се,да.Когато съм щастлива всички го виждат,защото непрекъснато се хиля и се шегувам.
Хмм,когато съм ядосана,пак се вижда(по-скоро чува де ).
Но когато съм тъжна определено не обичам да го показвам и все пак най-близките ми винаги могат да ме познаят.Например миналата година имах проблеми от лично(интимно естество) и понижението на настроението ми веднага се усети вкъщи.Баща ми толкова се притесни и по 10 пъти ме питаше какво ми има,докато останалите просто си бяха заети със своя живот и своите проблеми и не ми обръщаха чак толкова внимание.
И се забелязва,колкото и да не ми се иска понякога.

[милиандра]

Ами да,момиче съм и се интересувам живо от псхихология

[KiLLeR_InSTiNkT]

Казвали са ми, че имам много изразителен поглед. Когато ми е тъжно, дори нищо да не казвам, си проличава в какво настроение съм.

[teenkopele]

Не съм от тези, които могат да прикриват настроението си. Понякога "заразявам" хората около мен, понякога не. Зависи от доста неща.

[neverand]

дам макар,че се опитвам да го прикривам,но наскоро се съм весел тъй че не ми се налага

[rose]

Да,забелязала съм, че независимо в какво настроение съм,околните винаги го разбират. Настроението на човек сякаш винаги се отпечатва на лицето му.

[lori]

За разлика от повечето мнения по темата, аз ще кажа, че много често успявам да прикривам настроенията съм. В редки случаи показвам дали съм щастлива или тъжна, но и в тези много редки случаи все пак заразявам другите около мен.

Има няколко души, за които съм отворена книга:
моят човек, който ме познава от 5 години и знае абсолютно всичко за мен- от него нищо не мога да скрия и да искам
бившият ми- така и не успях да го опозная изцяло за двете години, през които бяхме заедно, не му се разкривах, но той просто умееше да чете направо в душата ми. Много пъти ме е наранявал точно с тази своя "способност", много пъти ме е изненадвал с това, че знае точно как ще реагирам, дори когато и аз не знам...
един човек, с когото имаме задочно познанство, виждаме се много рядко, но си пишем и се чуваме, странното е, че той ме усеща по телефона и дори в чата , дори да се правя, не мога да го излъжа
За останалите съм винаги весела и приветлива, душа на компанията, винаги развеселявам народа, разрешавам проблеми и давам съвети... но никой не разбира как съм в действителност... Дори родителите ми- и тях го премятам успешно... Да, заразявам околните с добро настроение, дори и да ми идва да се разплача всеки момент...

[morsmordre]

Длъжен съм да призная, допуснал съм няколко души да ме опознаят повече, отколкото исках.Това е грешка, но, не защото тези хора са ми неприятели или не ги харесвам, или нещо от тоя десен..Обикновено показвам само частичка от себе си.Останалото го пазя за най-добрите си приятели.Пред тях свалям почти всички защитни стени.Казвам почти, защото ще бъда прекалено уязвим, ако сваля и последните си защити.
Та да се върнем на грешката.Проявил съм невнимание и сега човекът Х на няколко пъти разбира какво си мисля в момента, в който си го мисля, и тези няколко пъти успя да довърши изречението ми точно по начина, по който щях да го кажа.Тук не става дума за някакво лафче или нещо от сорта..И това е лошото.Допускам само най-добрите да познават три пети от мен.За всички, дори тези, които са с косъмче отделени от "титлата" "най-добър приятел", показвам само две пети.Някои от вас биха казали, че това е глупаво, дори двулично, но аз бих им отвърнал, че тук няма нищо двулично, тъй като към всичките ми приятели се отнасям по възможно най-добрия начин.

Ако става дума за изражение на лицето, чувства и други такива..Ами..Умея да ги прикривам повече от добре.Само пред една емоция се чувствам слаб - смеха.Трудно ми е да запазя лицето си отпуснато и спокойно, когато ме е напушил невероятен смях.Но умея да сдържам гняв, да прикривам лъжа (това не означава, че лъжа, а че извъртам истината по такъв начин, че слушащият разбира едно, а аз съм казал друго - какво да се прави, трябва да се вслушвате повече в думите) и още куп други емоции.Но са малко хората, които могат да разчетат емоция, която не искам да покажа, и те май не са от най-добрите ми приятели (that sux) - не съм аз виновен, че не наблюдават добре...

[sherry]

Мислите ли,че всичко,за което се тревожите,всичко,което обмисляте,се изразява в/у лицето ви,т.е. се матеарилизира и просто веднага си проличава в какво настроение сте? Смятате ли,че хората лесно могат да усетят как се чувствате или умеете да прикривате това? На мнение ли сте,че начинът,по който се чувствате ''заразява'' околните,оказва своето влияние в/у тях,някак си чрез аурата ви,езикът на тялото? В общи линии какво смятате по тези въпроси? Ще ми е интересно да видя становищата ви

Не всичко, за което мисля, се отразява на лицето ми. Аз съм изключително емоционална по принцип и когато съм ядосана, понякога трудно се сдържам, но иначе понякога се налага всеки да бъде актьор и да сдържа чувствата си. Трудно е, но понякога се налага...
Дали заразявам околоните...Да! Когато започна да се лигавя и съм весела, правя много глупости и се смея много заразително. Съответно или радвам хората или ги дразня. Тези, които не са на кеф, се дразнят,когато се лигавя, но повечето се развеселяват също...