Тишината прегръща ме силно,
люлее ме тя в свойте ръце
и тихичко песни ми пее -
водопад се излива в бистро небе.

Приспива тя нежно душата
от тъмния свят пълен с лъжи,
отнася ме нейде далече
и пее, а всъщност просто мълчи.

Тишината прегръща ме силно
и люлее ме като малко дете,
тихичко песни ми пее
изгубена в лъчезарно небе.