Цитирай Първоначално написано от FlEe**SaD
Цитирай Първоначално написано от Blue_Devil{F}
Да ти кажа аз съм израсла без баща. Нашите са се развели преди да навърша годинка. После се виждахме веднъж на няколко години. Преди 4 години баща ми почина. Но аз не мога да усетя липсата му. Никога не съм знаела бащата за какво служи, никога нищо не ми е липсвало. (Благодаря на мама!) Единственото, което ме тормози отвреме-навреме е това, че имам братче, което не съм виждала от 3 години.
Та мисълта ми беше, че ако си израсъл без баща, не ти липсва. (Не само в моя случай, а и в много други) Но ако родителите ти са се развели след като вече си поотраснал и тогава единия тотално те е заебал, е тогава наистина е гадно.
No si priznai 4e po nqkoi put ti lipsva stra6no mnogo,kogato dtugite deca govorqt za ba6tite si nai ve4e
Не, честно казано не ми липсва. Няма как да ми липсва човек, когото почти не съм познвала, пък дори и да ми е бил баща.
Замисляла съм се понякога какво ли щеше да е ако не се бяха развели с мама, но липса не съм усещала никога. Просто от много малка свикнах, че имам само мама. Знаех, че другите деца имат татита и че аз нямам. Въпреки това не ми е липсвало, приемах ситуацията за даденост. Като цяло не съм задавала много въпроси като малка, нито за баща ми, нито за каквото и да е, не бях кой знае колко любопитно дете. Абе не знам как да го обясня... просто липсата на баща в живота ми не ме е притеснявала. По-скоро мама имаше един приятел преди време, който ми се изявяваше като баща. Е, тогава наличието на някакъв баща ме притесняваше повече... Не съм свикнала да имам двама родители и ми е кофти.