Хора съжалявам ако ви заминавам с глупостите си , просто исках да изразя тъгата си от живота който смятам ,че е прекрасен ... Одеве се скарах с приятелката си заради някаква пълна глупост и мисля че тя ме мрази въпреки че знам че съм всичко за нея. Понякога се чудя за какво да живея щом тя не е щастлива с мен(а тя е всичко за мен и не мога да живея без нея).Както всичко е прекрасно изведнъж се чудиш за какво живееш и има ли смисъл съществуването ти! Караме се за небивалици , като почти винаги спора прераства в кавга. Защо ме наказваш така Господи ,защо виждам как всичко живо се отрича от мен ?Реве ми се е слабо казано , иде ми да викам от болка !!!