нямаш представа колко често ми се случва.. усещането, че никой не те разбира или по-скоро страха да позволиш на някой да те опознае.. все едно крещиш в стая пълна с хора, а никой не те чува.. тъжно е, това чувство за самотност.. но аз ще викам докато някой чуе гласа ми..
Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е.
Отговор в тема
Първоначално написано от kuber
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
