Поредният лош ден. Времето е гадно. Седя си в къщи и се чудя дали изобщо живота има смисъл? Хората се раждат и умират и от повечето не остава спомен. Днес не съм на училище, но какво от това. Новият, още по-лош от вчерашният ден е на лице, за да ми поднесе поредното разочарование. Осъзнавам, че нямам истински приятели, само някакви хора, с които да се размотавам и да убивам времето. Опитвам се да споделя с тях някои от радостите и болките си, но за какво? На никой не му пука истински за радостта на другия, а още по-малко пък за нещастието му. Момчетата са просто използвачи, изпитващи нуждата да си вдигнат егото, чрез поредната бройка. Родителите са хората, които вместо да ме подкрепят в тежки моменти ме смачкват още повече. И отново съм сама пред компютъра и пиша всичко това, защото просто искам да го споделя с някой, който няма да ме укори или да ми се изсмее в лицето. Определено не съм песимистка, но досега непрекъснато търся хубавото в живота и така и не мога да го намеря цели 15 години ...