Една дълга и нетипична любовна история. :smt054

[kiss4itu]

Здравейте!
Реших да споделя моите чувства с присъстващите тук и да разбера дали според вас такава любов е възможна.
Еми..започва се
Декември 2006 година по чата се запознах с едно момче на име Ники от Силистра.В началото не флиртувах с него,защото знаех,че започна ли,той ще се влюби в мен.Станахме много добри приятели и още от началото той знаеше,че си имам гадже,но въпреки това се държеше много мило с мен и ме сваляше.След като скъсах с гаджето си се сближих още повече с Никито,защото той ме разбираше и подкрепяше.Водихме ужасно дълги разговори,продължаващи почти по цели нощи,по различни житейски въпроси.Имах чувството,че мога да му кажа всичко и...лека полека се влюбих.Знаех всичко за него,както и той за мен.Тренира многобой и веднъж съвсем случайно ме попита има ли някаква възможност да се видим в София,защото имаше състезание там.Първата ми реакция беше да кажа,че това е НЕВЪЗМОЖНО,но явно за любовта няма граници.Майка ми още от самото начало знаеше за Никито и много й допадна.Дори и сега обичат да си чатят двамата.Споделих с нея абсурдната идея и тя ме изуми с думите "Защо не?".Взехме си билети за София и тръгнахме...През цялото пътуване,аз бях спокойна,защото Никито беше навлязъл до толкова в сърцето ми,че аз нон стоп го усещах близо до мен.
Видяхме се пред НСА на 23.03.2007г. и първите думи,които се отрониха от устните ми бяха "Ей,спортистчето".Просто не знаех какво друго да кажа.После седнахме на една пейка и дълго се любувахме на първата ни реална среща.
Достигнахме незнайни висоти в любовта между двама ни,но май взехме да прекаляваме с обвързването.Ревността ни един към друг расте с всеки изминал ден.Той знае,че ходя с едно момче,но него не го обичам.Просто търся близост и начин да закърпя самотата.Звучи странно нали? И тук някой ще каже:"Като толкова го обичаш този Ники защо ходиш с други?".Еми едва ли някой ще ме разбере...Взехме все по-често да спорим с Никито и да изкарваме наяве грешките на другия.Винаги сме го правили,но сега и двамата ни боли,докато преди всеки си взимаше поука.Та имам няколко въпроса...
Възможно ли е връзката ни да има развитие или просто това е някакво виртуално увлечение (Макар че е нещо много по-силно )??
Как мога да разсея мъката си и да спра да плача за това,че не мога да се докосна до него освен в сънищата си?

Благодаря за отделеното време и моля ви,ако имате някои други забележки и съвети,ще съм ви благодарна да ги споделите.

[Buhtaaa]

znachi az mai sym pyrva ...
ne razbrah ti ot kyde si no qvno nito si ot silistra nito si ot sf ... spored mene takva vryzka mejdu gradovete e vyzmojna ... no stiga horata da ne se revnuvat ... i da se vijdat po chesto ... az lichno imam priqtelka chieto gadje chivee v mnogo otdalechen grad ot nashiq ... i te si kontaktuvat po skype i toi idva v dch za da se vijdat .... no ne znam po golemi podrobnosti ...
dr koeto shte ti kaja evala na maika ti za tazi gotina reakciq prosto ... ako moita maika taka reagirashe ... shtqh sig da byda nai shtastlivoto momiche na sveta ...
spored ako ne se vijdate vryzkata vi e samo "virtualno uvlechenie" kakto ti go nareche ... i prosto trqbva leka po leka da zapochnesh da zabravqsh momcheto ... sig che shte e trudno ... no prosto trqbva da se probva ...
da chatate po malko ... da se razseivash po chesto s priqteli ... kato razhodki hodeniq na gosti kafeta diskoteki ... da se zapoznaesh s novi hora - momcheta .... a shtom si imash gadje ... tova bi moglo i da byde po leso ... shtom ne obichash gadjeto si (koeto e ot tvoq klas) dali ima prichina... zashtoto ne iskash da go obichash ili zashtoto prosto ne si opitala .... ako ne si opitala ... opoznai go po dobre ... i se opitai ... ako pyk li ne iskash da go obichash ... togava veche nz ...

[Sevt]

Значи като за начало : за мен връзките от растояние за...хмм...безперспективни.... е предполагам ако се виждате достатъчно често и растоянието не е много голямо...но пак не виждам особен шанс пък и вашия случай май не е точно такъв :/ Така или иначе първо трябва да си наясно със себе си и да дадеш на сегашното ти гадже и той да е наясно защото така е много гадно за него Иначе измислете някакъв начин да живеете в един град, ако ли не - спирай да общуваш с него на каквото и да е ниво, защото докато си чатите по цели нощи, ти ще продължаваш да плачеш в останалата част от тези нощи

[koalka]

Да, може би връзка от разстояние не е много добре.Не съм имала, но все пак ще се виждате много рядко, той ще те ревнува, а нищо не може да направи, ще ви е зле, че няма да сте заедно, ти ще си с други момчета и още много.
Честно казано и аз не мога да разбера тази твоя любов каква е, че ходиш с други и едва ли не не ти пука, че той страда, ако е истина.Нормално е да те ревнува, та ти си ходиш с тях!Това допълнително ще обтегне отношенията ви.

Мила напълно те разбирам .. по едно време и аз страдах така по едно момче но моята история е различна.. запознахме се на морето и аз направо се влюбих в него.. като се върнах в моя град почнахме да си чатим .. и аз всяка вечер плачех за него .. и аз като теб си имах гадже,което не обичах и продължавах да мисля за момчето от морето .. градовете ни са много далеч.. аз съм на единия край на България-той на другия.. но така малко по малко като спряхме да си чатим и да си званим и аз го забравих (почти ) .. ако не можете да се виждате често .. или изобщо да се виждате по-добре се опитай да го забравиш.. естествено ако ти прати смс .. или като ти напише нещо в скайп .. или там дето си чатите все нещо ще ти трепне .. но ти давам съвет.. забрави го или много ще страдаш.. а не ти го пожелавам защото знам какво е да имаш човек до себе си и в същото време да искаш да си с друг .. или поне да го видиш.. ти сама си реши какво да правиш. Успех {{}}~

[sun_flower]

Za men e bezmisleno da produljavate taka,za6toto vie samo se izmu4vater.Znam 4e vi e mn hubavo,kogato si pi6ete i govorite za lubovta i tn i 4e i na dvamata bi vi se iskalo vsi4ko tova da bude nqkak po realno i vuzmojno,no qvno na tozi etap nqma kak da stane.Moqt suvet e i za dvama vi da prekratite vzaimootno6eniqta si,za6toto te 6te se zadulbo4at,mom4eto 6te se izmu4va,poneje obi4a6 nego,no vupreki tova si s drug.Postavi se na negovoto mqsto-mislq 4e i ti bi reagirala ostro,daje momi4etata preigravame dosta pove4e v podobni situacii.Az sum imala podobna vruzka,zapo4na v mirk,no ne svur6i taka,kakto iskahme i dvamata.Ne e hubavo da pozvolqva6 na sebeb si da se vlubva6 v 4ovek,4iqto vruzka edva li bi imalo perspektiva.Ti si znaela spored men kak 6te se razviqt ne6tata o6te ot samoto na4alo,kakto i vsi4ki hora,izpadnali v podobna situaciq sa znaeli,no vupreki vsi4ko ste produljili da ob6tuvate,taka 4e sulzite i na dvama vi ste si gi pri4inili sami.Lubopitstvoto da opoznae6 adden 4ovek,koito ne e blizo do teb ti izigrava mn lo6a 6ega v pove4eto slu4ai.Moq suvet e pak kazvam da ostavite lubovta vi da iz4ezne vuv vremeto,za da ne vi boli pove4e...

[iohanka_sladuranka]

mila az hodq s moq priqtel ve4e 3 godini,i toi ne e ot vraca{vqrnomoq e po blizo ot tvoq i se vijdame po4ti vseki den}ne sme si izneverqvalinikoga!mislq 4e 6tom go obi4a6 badi samo s nego ili taka ili ina4e la4e6,po dobre pla4i zaradi razdqlata vi i si nameri mom4e koeto da si e do teb vinagi,no vse pak tova si e samo moe mnenie ti si znae6 po dobre.uspehi mili4ka

[malkoto_sladur4e]

Откачени хлапета...

[LetiCherry]

А бе разстоянияат в БГ били големи...Айде моля ти се! А как ти се струват 1100 км?! И пак слава богу, връзката си ни съ6тестваъва, радаваме си се един на друг и НЕ СИ изневеряваме! Наистина не те разбирам как си с други, а толкова го харесва6?! Не ти ли е гадно, 4е го наранява6? И пак за разстоянието - където има желание, там има и на4ин!

[FiRe_LaDy]

Imam priqtelka,koqto se zapozna s edno momche na edno systezanie v Sf ... i veche hodqt poveche ot godina,no ne se vijdat i po tozi nachin se izmychvat mnogo.I tq kato teb si hvashta tuka gadjeta,za da ne e sama,za tova te razbiram napylno.I az sym imala vryzka s momche ot drug grad,no prosto kato vas nqmahme vyzmojnost da se vijdame i kolkoto i da se obichahme prekratih vsichko,dokato ne e stanalo prekaleno kysno.Ne iskam da ti kaja da prekratish vryzkata si s nego,no mislq,che po tozi nachin samo si izmychvate edin drug.A i ne mi se vqrva mnogo mnogo vryzkata vi da ima bydeshte.I vse pak ... bori se za lubovta si.

[Sevt]

Че то 1100 км нищо не са ако за теб растоянията в България са нищо - все пак София - Варна са към 600.... Аз съм имал връзка София - Ню Йорк - е тва е растояние Не сериозно - за мен и 150 км да са ако няма изгледи за заживяване на едно място в много близко бъдеще няма да стане. Главата си залагам че връзките от растояние шанс имат точно нулев. От тях в най-добрия случай една на милион просъществуват...всмисъл...к во пишете си по некой мейл, чувате се за по половин - един час в седмицата,в най-добрия случай чат....ебати връзката...и така до кога ? Месец , три, половин - една година макс. И до там. Просто рано или късно единия не издържа ( а обикновено и 2мата ) .... Бе както и да е много стабилни нерви и успех желая на хората, които имат смелостта да се захванат с такова нещо

[kiss4itu]

Мила напълно те разбирам .. по едно време и аз страдах така по едно момче но моята история е различна.. запознахме се на морето и аз направо се влюбих в него.. като се върнах в моя град почнахме да си чатим .. и аз всяка вечер плачех за него .. и аз като теб си имах гадже,което не обичах и продължавах да мисля за момчето от морето .. градовете ни са много далеч.. аз съм на единия край на България-той на другия.. но така малко по малко като спряхме да си чатим и да си званим и аз го забравих (почти ) .. ако не можете да се виждате често .. или изобщо да се виждате по-добре се опитай да го забравиш.. естествено ако ти прати смс .. или като ти напише нещо в скайп .. или там дето си чатите все нещо ще ти трепне .. но ти давам съвет.. забрави го или много ще страдаш.. а не ти го пожелавам защото знам какво е да имаш човек до себе си и в същото време да искаш да си с друг .. или поне да го видиш.. ти сама си реши какво да правиш. Успех {{}}~

При нас е същото- Той от Силистра,аз от Пловдив.Съжалявам,че не го споменах по-рано но просто забравих.
Според твоите думи и постовете до тук трябва да го забравя,но аз не мога.С момчето от моето даскало,с което излизам,не изпитвам никакви чувства.Просто се опитвам по някакъв начин да се разсейвам и да се чувствам обгръщана с внимание.А момчето наситина е много любвеобилен и винаги ми е забавно с него,но Никито не ми излиза от ума.Сега изпаднах в някаква много дълбока депресия и снощи почти не съм спала.Нямам желание за нищо.Искам просто да го докосна и да се уверя,че той наистина съществува.Любовта между нас наистина е странна,но е и много силна и ако решим да се забравим няма да ни стигне и една година да заличим следите един от друг.
Е,ако искате да знаете нещо повече-питайте,ще ви отговоря.Благодаря Ви за отделеното време и съветите.Оценявам го.

[sun_flower]

awe i da to i az sum imala bg-italiq ako stava na vupros,no e drugo,kogato 4oveka e do teb i vruzkata vi e pulnocenna.Kolkoto i da se obi4ate,malko ili mn reztoqnieto i lipsata na fizi4eska,ne smao du6evna blizot skapvat vsi4ko.za 8 meseca dosta dobre go razbrah

Мила напълно те разбирам .. по едно време и аз страдах така по едно момче но моята история е различна.. запознахме се на морето и аз направо се влюбих в него.. като се върнах в моя град почнахме да си чатим .. и аз всяка вечер плачех за него .. и аз като теб си имах гадже,което не обичах и продължавах да мисля за момчето от морето .. градовете ни са много далеч.. аз съм на единия край на България-той на другия.. но така малко по малко като спряхме да си чатим и да си званим и аз го забравих (почти ) .. ако не можете да се виждате често .. или изобщо да се виждате по-добре се опитай да го забравиш.. естествено ако ти прати смс .. или като ти напише нещо в скайп .. или там дето си чатите все нещо ще ти трепне .. но ти давам съвет.. забрави го или много ще страдаш.. а не ти го пожелавам защото знам какво е да имаш човек до себе си и в същото време да искаш да си с друг .. или поне да го видиш.. ти сама си реши какво да правиш. Успех {{}}~

При нас е същото- Той от Силистра,аз от Пловдив.Съжалявам,че не го споменах по-рано но просто забравих.
Според твоите думи и постовете до тук трябва да го забравя,но аз не мога.С момчето от моето даскало,с което излизам,не изпитвам никакви чувства.Просто се опитвам по някакъв начин да се разсейвам и да се чувствам обгръщана с внимание.А момчето наситина е много любвеобилен и винаги ми е забавно с него,но Никито не ми излиза от ума.Сега изпаднах в някаква много дълбока депресия и снощи почти не съм спала.Нямам желание за нищо.Искам просто да го докосна и да се уверя,че той наистина съществува.Любовта между нас наистина е странна,но е и много силна и ако решим да се забравим няма да ни стигне и една година да заличим следите един от друг.
Е,ако искате да знаете нещо повече-питайте,ще ви отговоря.Благодаря Ви за отделеното време и съветите.Оценявам го.

Знам че ти е трудно да го забравиш.. това не може да стане така изведнъж.. да не си мислиш че и аз съвсем съм забравила момчето от морето.. .. много е трудно.. сигурна съм че още дълго ще мислиш за него .. но какво да се прави.. любов.. опитай се да го превъзмогнеш .. в момента може би той е единствен за теб,въпреки че имаш човек до теб .. приятно ти е с него.. но не е този който сърцето ти желае.. много добре те разбирам .. не забравяй че идва лятото .. можеш да си намериш някое момче от Силистра.. или пък да се назбереш с Никито да се видите някаде на морето.. или да си ходите на гости .. предполагам че майкати ще се съгласи щом се е съгласила да отидете до София заради него .. незнам какво друго да ти кажа.. да го забравиш .. ще ти бъде трудно.. дори си мислиш че невъзможно .. знам че винаги ще го помниш .. и той ще бъде един незабравим спомен изпълнен с многооо любов .. постъпи както мислиш за добре

[kiss4itu]

С майка ми кроим планове лятото да отидем на Силистра на почивка .Може би по цял ден ще съм с него и компанията му,но повече се притеснявам от тях отколкото от него или от факта,че отивам на непознато място и то на края на България .Страх ме е да не ме отхвърлят .Да ме помислят за някаква лигла,на която й е хрумнало,че иска да пропътува цяла България,за да се срещне с някакво момче .Или за момиче "извън техния град" и да се отнасят с мен като с "чужда" или "извънземна" .Сигурна съм,че ще има и момичета,които ще ме гледат накриво ,а аз по принцип не обичам да се карам с хората .Пък кой знае,там може да се окажат по-мили отколкото тук,в родния ми град \/ .Страх ме е и от реакцията на родителите му.Как Вие бихте реагирали на подобна ситуация?
Благодаря Ви!

А бе разстоянияат в БГ били големи...Айде моля ти се! А как ти се струват 1100 км?! И пак слава богу, връзката си ни съ6тестваъва, радаваме си се един на друг и НЕ СИ изневеряваме! Наистина не те разбирам как си с други, а толкова го харесва6?! Не ти ли е гадно, 4е го наранява6? И пак за разстоянието - където има желание, там има и на4ин!

Абсолютно съм съгласна !!! И ако наистина се обичате ще намерите начина да изживеете пълноценно любовта си ... и моята връзка е от разстояние: вярно е ,когато сме разделени ми липсва ужасно , понякога е просто непоносимо , но пък така тръпката никога не изчезва и когато се видим не можем да се наситим един на друг ... Така че ако го искаш достатъчно силно и проявиш постоянство в чувствата си си мисля, че един ден тази любов може да стане реална .Успех !