Здравейте!
Реших да споделя моите чувства с присъстващите тук и да разбера дали според вас такава любов е възможна.
Еми..започва се
Декември 2006 година по чата се запознах с едно момче на име Ники от Силистра.В началото не флиртувах с него,защото знаех,че започна ли,той ще се влюби в мен.Станахме много добри приятели и още от началото той знаеше,че си имам гадже,но въпреки това се държеше много мило с мен и ме сваляше.След като скъсах с гаджето си се сближих още повече с Никито,защото той ме разбираше и подкрепяше.Водихме ужасно дълги разговори,продължаващи почти по цели нощи,по различни житейски въпроси.Имах чувството,че мога да му кажа всичко и...лека полека се влюбих.Знаех всичко за него,както и той за мен.Тренира многобой и веднъж съвсем случайно ме попита има ли някаква възможност да се видим в София,защото имаше състезание там.Първата ми реакция беше да кажа,че това е НЕВЪЗМОЖНО,но явно за любовта няма граници.Майка ми още от самото начало знаеше за Никито и много й допадна.Дори и сега обичат да си чатят двамата.Споделих с нея абсурдната идея и тя ме изуми с думите "Защо не?".Взехме си билети за София и тръгнахме...През цялото пътуване,аз бях спокойна,защото Никито беше навлязъл до толкова в сърцето ми,че аз нон стоп го усещах близо до мен.
Видяхме се пред НСА на 23.03.2007г. и първите думи,които се отрониха от устните ми бяха "Ей,спортистчето".Просто не знаех какво друго да кажа.После седнахме на една пейка и дълго се любувахме на първата ни реална среща.
Достигнахме незнайни висоти в любовта между двама ни,но май взехме да прекаляваме с обвързването.Ревността ни един към друг расте с всеки изминал ден.Той знае,че ходя с едно момче,но него не го обичам.Просто търся близост и начин да закърпя самотата.Звучи странно нали? И тук някой ще каже:"Като толкова го обичаш този Ники защо ходиш с други?".Еми едва ли някой ще ме разбере...Взехме все по-често да спорим с Никито и да изкарваме наяве грешките на другия.Винаги сме го правили,но сега и двамата ни боли,докато преди всеки си взимаше поука.Та имам няколко въпроса...
Възможно ли е връзката ни да има развитие или просто това е някакво виртуално увлечение (Макар че е нещо много по-силно )??
Как мога да разсея мъката си и да спра да плача за това,че не мога да се докосна до него освен в сънищата си?

Благодаря за отделеното време и моля ви,ако имате някои други забележки и съвети,ще съм ви благодарна да ги споделите.