Отговор в тема
*въздиша и закрива очите си с длан..*
Ще се аргументирам КАТЕГОРИЧНО, че не е възможна катоегоричност по този въпрос. Твоите отговори ме дразнят с тази категоричност...Първоначално написано от LunaTriCk
Кое от твърденията ми трябва да аргументирам ? Че човека се състои от органи, тъкани, кости и т.н. или че свещенниците нямат редовен полов живот ? Много ми е интересно как ти ще се аргументираш "категорично" за нещо, което се основава само на догадки и хипотези...и то не от кой да е, а от древни източни философи...хора без работа.
Та нека да започвам... Всяко доказателство за съществуването или несъществуването на човешката душа или прераждането би се крепяло на едни основни закони- законите на този свят, на това Битие. Но тук възниква интересен въпрос- как ще познаем доколко е реално то, та да говорим за нещо повече или по-малко реално от него? И като помислим мъничко, ще се досетим, че всичките аксиоми, закони, истини и етц. всъщност се крепят на една догма-че Вселената, която обитаваме в момента е реална, а не индивидуална илюзия на мислещия субект или нещо като Матрицата, но и в двата случая основните закони и същността на нещата да са различни от истинското Битие.
+
Eдни изключително готини разсъждения на Рене Декарт:
Но всичко това изписано по-горе от мен и от неизвестен картезианец е свито в едно малко изречение от китайски философ: "Дали аз сънувах, че съм пеперуда, или пеперудата сънуваше, че е Чжуан Дзъ?"Методът на Декарт е следният - поставяне под съмнение на абсолютно всяко знание, за да се открои на фона на всичко съмнително нещо несъмнено, в случай че наистина има такова.
Декарт поставя под съмнение и съществуването на външния свят. Какво разбираме под външен свят? - неща, които съществуват независимо и вън от моето съзнание. Всички неща обаче, за които може да се претендира, че съществуват вън от моето съзнание могат да се редуцират до сетивни качества. Ето например аз мога да твърдя, че "това" розово и заоблено на вид и меко на допир нещо съществува вън от моето съзнание. Обаче всички тези определения: "розово", "заоблено" и "меко" са представи, които аз непосредствено възприемам вътре в моето съзнание. Какво ми дава основание, пита Декарт, да твърдя, че това, което възприемам като моя представа, съществува вън от мен?
Някой би могъл да каже - всичко, което съществува в пространството, съществува вън и независимо от мен самия. Декарт отговаря: обаче ако самото пространство не е нищо повече от представа в мен, тогава и всички неща, които са в пространството също се редуцират до представи в моето съзнание.
Един вид Декарт не се е осъмнявал в това, че навън е студено, а в това, че зад усещането за студено стои някаква независима от това усещане действителност.
Някой би могъл да възрази - ами като се разболееш от плевмония много добре ще разбереш дали стои или не. Обаче какво е плевмонията - тя е съвкупност от представи, които аз имам за своето вътрешно състояние, представа за силна болка в гръдния кош (който също е представа), представа за затруднено дишане, треска, температура - все представи в моето съзнание. Един вид опонентът на Декарт твърди, че това, че едни представи (тази за студ) причиняват други представи (тази за болка в гърдите) било доказателство за съществуването на неща извън моето съзнание. Декарт обаче би отговорил така: аз в случая не се съмнявам, че едни представи могат да причиняват или да са свързани с други представи, а се съмнявам дали зад съвкупността от моите представи стои една независима от мен действителност.
Същото и с танка - аз се самнявам дали сетивното възприятие, което имам за танк, обозначава една съществуваща вън от мен действителност. Някой би могъл да каже: ами като те смаже танка ще разбиреш. Какво има предвид този опонент? - може би има предвид, че визуалната представа за приближаващия танк ще бъде последвана в моето съзнание от неимоверно силна болка и шум от разчупващи се кости. Какво казва собствено той? - че едни представи ще бъдат последвани от други представи. Ами добре, никой не се е съмнявал точно в това, това в което сме се съмнявали е, че зад тези представи стои някаква независима от мен действителност.
Някой би могъл да оспори - ами това че се страхуваш пред приближаващия танк е доказателство за неговото реално съществуване. Обаче страхът е също една представа. Как може наличието на една представа в моето съзнание (страх) да бъде доказателство за това, че друга представа (танк) съществува вън от него? И изобщо има ли критерий да разграничим двете представи и да твърдим, че едната представа (страх) съществува само и единствено в моето съзнание, а другата представа (танк) обозначава нещо съществуващо вън от него.
Някой би могъл да каже - ами другите хора също виждат танка и могат да потвърдят, че той съществува. Обаче какво са другите хора освен - представи в моето съзнание. И това, че ми се струва, че те ми говорят нещо за някакъв "танк" не е никакво доказателство за съществаването на нещо външно спрямо моята представа за танк, а е само доказателство, че аз си говоря със себе си.
Някой пък би могъл да възрази - ако паркирам танка си пред блока, на другия ден ще го намеря на същото място (освен ако някой не го е откраднал). Това означава, че танкът съществува независимо от моето съзнание. Декарт ще отговори: ами аз не съм се съмнявал, че някои представи могат да се явяват периодично в моето съзнание в един същ вид (например представата "танк пред блока" сега и представата "танк пред блока" на следващия ден.) Аз съм се съмнявал единствено, че зад двете представи стои някаква независима от моето съзнание действителност.
Някой би могъл да възрази - ами когато пред мен наистина има танк, аз не мога да избирам дали да го възприемам или не, докато ако той беше само фантазия, щях да мога да избера да си преставям нещо по-хубаво - например една жена. Декарт обаче би опровелгал по следния начин - това, че аз не мога да се абстрахирам от една представа в моето съзнание, а от други представи мога, не е никакво даказателство за това, че първите съществуват вън от него, а вторите вътре в него. Това е само аргумент в полза на твърдението, че в моето съзнание съществуват два различни вида представи - такива, от които не мога да се абстрахирам и такива, от които мога да се астрахирам.
Следователно всички привидни докадзателства за съществуването на външен свят вън от мен отпадат. Декарт справедливо отбелязва - значи ние имаме пълно основание да се съмняваме във външния свят. Следователно неговото съществуване не е първата и несъмнена истина.
Първата и несъмнена истина е: Cogito ergo sum, т.е. мисля следователно съществувам
ПС Луни, вземи си оправи граматиката моля ти се, сега съм в седми клас баш преди изпита, скъсват ме с тоя правопис и всяка неграмотност ми боде на очичките...
http://images.encyclopediadramatica.com/images/c/cd/Chris_Hansen_Says_Hi.gif[/img]
Това е много труден въпрос и към този момент не съществува еднозначен отговор, а само теории. Дали е материя, физична величина, енергия или каквото и да било, има само хипотези. Но аз лично смятам, че съзнанието е информация, тоест има материален носител. Какъв е той, не съм запознат с дълбините на мозъка.
мдаа..и аз съм преди кандидат-студентските си изпити ии наистина е ужас..не че преди не си ги знаел тез неща за правописа ама като ги четеш и пишеш по цял ден страшно се набиват на очи..направо лудваш и започваш да поправяш всички около теб.а най-лошото е,че по телевизията говорят безобразно и дори имаше някакво предаване,в което задаваха въпрос:"На КОЙ приличаш?" на някакви деца..уф..уотевъ..сега съм в седми клас баш преди изпита, скъсват ме с тоя правопис и всяка неграмотност ми боде на очичките...
той ще мълчи, а аз ще говоряКогато не си запознат с нещо, било то мозъкът или свръхестествените явления не би ли трябвало да замълчиш?
Textbook of biological psychiatry - Jaak Panksepp
p. 33
On the nature of emotions
....In deep subcortical regions of mammalian brain there exist a variety genetically prescribed circuits that mediate basic emotional behaviors....
p. 34
....Emotions have a variety of attributes, including autonomic-bodily, behavioral-expressive, cognitive-learned, and affective-experiential components....
p. 35
The brain's emotional infrastructure is concentrated in midline, visceral regions of the brain (Papez, 1937) that were enshrined in the concept of limbic system (McLean, 1990)....
same page
The cortical-subcortical interactions create a special richness for human emotional life, as well as existential forms of emotional turmoil unknowable to other species.The various socially derived emotions include a vast number of variants - including shame, guilt, jealousy, envy, embarrassment, pride, LOVE and many others - that provide a special sublety to human emotional life.
....
The possiblity of imaging such processes in the human brain, using position emission tomography (PET) and functional magnetic resonance imaging (fMRI) technologies, has helped trigger the "affect revolution" that is currently sweeping across the mind sciences.
ист. забележка - т.нар. "революция" се свежда именно до това, че емоциите могат да се зимерват - което, допреди най-новите постижения на НТП е било считано за долна мистификация, тъй като никой не е мислил, че нещо може да наблюдава невронните импулси
следва Emotional changes following brain damage trauma, което няма да прилагам
в следващата глава проф. Hammerhand от Лондонския Кралски Медицински Институт разяснява процедурите, включващи употребата на методите ПЕТ и фМРИ, които отразяват чрез моментални изображения промяната в емоционалното състояние на тестовите субекти (стр 37 - 43).
За хората, които се интересуват повече от подобни изследвания - мога да запиша срещу даден ми ДВД диск цялата база от 4,5 ГБ документи.
Самият учебник, който използвах тук, е от 750 страници и е като Библията за всички модерни учени-психолози.
International encyclopedia of Social & Behavioral sciences
Letter S
Page 13 946 (!!!)
Sex hormones and their brain receptors
Nerve cells react not only to electrical and chemical signals from other neurons, but also to a variety of steroid factors arising from outisde the brain. Steroids, particularly gonadal steroids, have profound effects on many effects of mautre brain, including cognition (държа да се отбележи!!!) and even memory.
…
The brain contains receptors for all five classess ofsteroid hormones: estrogens, progestins, androgens, glucocorticoids and minerlocorticoids.
p. 13 948
Classical mechanism of sex steroid action
Classically, sex steroids exert their effects by binding to intracelullar receptors and modifying gene expression (Tsai and O’Malley, 1994). In the presence of the hormone, two receptor monomers dimerize and bind to short DNA sequences locatedin the vicinity of hormone-regulated genes.
R. D. Brinton & J. T. Nilsen
Мисля, че тези наистина кратки извадки от трудовете на водещи учени в областта на биологичната психология и бихейвиористичната наука подкрепят съвсем ясно моето и това мнение на Lake bodom – а именно – емоциите се контролират от мозъка; емоциите, дори и най-възвишените, се зараждат в невроните на централната нервна система под влияние на невроелектрически и биохимически сигнали от страна на невроните на лимбичната нервна система, активирани от ендокринните жлези, а именно гонадните, отделящи основните сексуални хормони.
Ако искаш ПОИМЕННО да ти изброим отделните сексуални стероиди, влизащи в гупата на естрогените, тестостероните и пргестероните, то аз съм говот да ти доставя диск с прелестните учебници по биохимия, които имам – може би между 1000 и 1200 страници – за да задоволиш сама и непосредствено, без чужда перспектива, любопитството си.
И така, нека дадем нов конкретен тласък на спора:
Какви доказателства можеш да ми предоставиш, че продуктите на собственото ми тяло се „записват” на някакъв нематериален носител, който оцелява дори след физическото унищожение на корпулентната част от моето „висше същество”?
Другия вариант е отново, в състояние на афект, да ме заклеймиш като повърхностен невежа, който не мое да отвори очи за божествената светлина, която може да въздигне душата ми по пътя към отхвърляне на кармичното ми обременяване.
Не би следвало, защото от наблюденията ми за това как работи света имам право да изкажа хипотеза за това дали има прераждане или не. За това не е необходимо да имам познания на генетик, биохимик или неврохирург.
когато опонентите искат знания, ще им ги показваме
така диктуват правилата на реториката
Ох Боже....Тука някои хора ме застреляха от упор с колосалната си простотия освободена в опит да се изтъкнат като интелектуалци...Поради каква логика куренчи и леке-bottom смятате,че човекът е над всичко в този свят и е в състояние да усети и разбере всичко?Трудно ли ви е да приемете,че мозъците ви са устроени да приемат само светът,в който са еволюирали телата ви,но това по никакъв начин не означава,че не съществуват други "светове"?Или нима един титан на човешката мисъл и прякото следствие от нея-интернет,какъвто е чичо куренчи би искал да ми каже,че човекът с мизерните си 5000 години(образно казано) "съзнателен" живот е в състояние да разбере и опише всички явления в нещо еволюирало поне 12 000 000 000 години?И какво точно означава думичката "свърхестествено"?
2, 3 и 13 т. системно / неподходящ подпис/ !
Твоят живот си го живееш ти. Ти избираш. Живота е такъв, какъвто ти си го направиш. Кармата(съдбата) е оправдание. Много удобно оправдание на хората, за всичко случващо се с тях. Изкупителна жертва. Нещо, върху което да прехвърлим вината. Много пъти ми се се случвало да се сблъсквам с хора казващи си "еми, така е било писано" след като са преживяли някаква травма или загуба, еми съжалявам ама не е. Не е.
Искаше химичните вещества ? Заповядай част от тях: допамин(това нещото, което те кара да се чувстваш щастлива), феромон(всъщност е хормон, но така или иначе това е онова, което те привлича в другия пол).
Може ли един въпрос да ти задам ? Да речем, че живота ти е предначертан. Карми, съдби ала-бала и т.н. Целият ти живот от раждането ти, до смърта в една книга. И тази книга да речем е пред теб ? Ще я прочетеш ли ?
Дами и господа, не спорете с Лунатрик-дори и след като му докажете нещо, той започва да спори с някой друг по същата тема...
http://images.encyclopediadramatica.com/images/c/cd/Chris_Hansen_Says_Hi.gif[/img]
Тук не съм съгласен с теб. Светът, в който живеем не е предпоставка за това, което ни очаква след смъртта. А какво точно е то...никой не се е върнал, за да каже. Е, имало е хора, които разправят, че по време на операция са излизали от тялото си и са го виждали...на част от тях съм склонен да повярвам. Защо?...с подробности разказват какво точно се е случвало- в детайли, който не може просто ей така да се знаят. Изводът от това- излизане от тялото предполага, че има нещо след смъртта, нещо непознато за нас, нещо от което може би голяма част от нас се страхуват.
а може би човешкият живот е само един сън.. преди това сме били само душа.. сега сънуваме.. смъртта е събуждането, когато отново ще бъдем свободният си дух.. и всичко е просто сън.. или по-скоро халюцинация, илюзия.. ами ако нищо не е такова, каквото ние го виждаме?!
а има ли минало, има ли бъдеще.. какво е времето? от къде и кога е била първата секунда.. а кога ще дойде последната.. а къде сме ние във времето? движим ли се във времето? не стоим ли всъщност на едно времево място, а това,че времето минава е просто илюзия? а пространството? само три измерения ли съществуват или просто ния възприемаме само три? възможно ли е пространството да се пречупи? а как да настроим сетивата си за останали измерения и какви възможности би ни дало тяхното възприемане?
ха.. май много се оплетох в собствените си мисли.. но ако приемем, че всичко може да не е такова каквото изглежда, значи и смъртта изобщо не е това, което ние можем да допуснем.. може би след това получаваш всички отговори.. може би.. всяко предположение е само плод на човешки разсъждения и вярвания.. а Човекът няма как да знае, живеейки в субективната реалност..
Само след като изгубим всичко сме свободни да направим каквото и да е.
Защо някой се мислят за по умни от колкото са!
Light The Universe
Представям си ги, като хора с абсолютно един и същ старт в живота, но различни индивидуални качества, въпреки, че природата им е "дала" да са "почти еднакви" на пръв поглед!ахаааГените на близнаците са особено "уеднаквени" от природата, но обикновенно единият е водеща фигура над другия!Защо и как се определя, кой от двамата да е това?
Би ли отговорил и на другите ми въпроси, от няколко поста преди този?
Аз защитавам тезите си, с точни източници на информация и мога да дам източниците си, на всеки поискал тази информация!След като така убедено убеждаваш, в своята теза, би трябвало и ти да можеш да дадеш точни отговори на въпросите!Иначе тезата ти остава просто недовършена и половинчата!
ти как си представяш близнаците? семпер фиделис, винаги заедно и с копи-пейстнати емоции ли?
или единия се е преродил?
Моя приятелка има близнаци, в момента са на по година и два месеца.Погледнати от страни са като две капки вода, но прекарвайки 20 минути с тях, ясно разбираш, кой кой е защото те извършват съвсем различни действия - докато единият си стои в количката, другия постоянно го бута, пресяга се през него,взима му тази или онази играчка и тн.Тоест единият вече показва качествата на "водач" грубо казано, а другият на "подчинен".И това е винаги!Защо едното дете е винаги така спокойно и кротко, а другото винаги така буйно?Те са само на по година и два месеца, живеят в една къща, спят един до друг, хранят се заедно с едни и същи неща,имат едни и същи играчки, получават еднакво ласки от родителите си, но единият винаги иска повече, а другият се задоволява с по - малко?Каква е тази индивидуалност, на материален носител, която притежават толкова малки,така "еднакви" в много отношения деца?Би ли ми отговорил ясно ?
1.Би ли обяснил, защо Вишну умира, как умира и кой командва парада?Ако си запознат с ведите, кактто се опитваше да изглеждаш в началото на дискусията, трябва да ти е ясно,че Вишну не може да умре!
2.Познавам много хора и в България и извън, които посредством духовното си израстване твърдят са станали по - щастливи във всяко едно отношение, по - спокойни и по - уравновесени!Всеки от тях знае, колко е значим в живота си и никой не мисля се е обърнал към религията, просто от незначимоста си без нея в живота си!
3.Ето аз заговорих за Бог!Къде се опитах да изкарам твои слабости?
4.А това е абсолютна глупост.Я обясни малко по - точно от къде точно се раждат емоциите, от къде идват мислите, как се генерират, кои са хормоните на любовта, омразата и тн. ?Как се генерира любов към напълно непознат или пък омраза към същият?Как съзнанието ти, с помоща на хормони успява да генерира неприязъм към някой, който нищо лошо, не ти е направил, дори не те е бутнал в тролея, просто си го видял и ти е станал моментално неприятен, въпреки чудесната си външност и завладяваща усмивка да кажем?Защо не се влюбваш в него, а ти става антипатичен или обратното?от къде идва този избирателен подбор на съзнанието и хормоните ти?
=D> =D> =D>
И аз това искам да попитам.И ако е материя, каква, как се нарича, къде се намира, как се поддържа?
ти ли?Защо някой се мислят за по умни от колкото са!
До преди малко твърдеше, че дори чувствата имат груб материален създател - хормоните, от което следва, че и те са материални.Сега обаче казваш, че не знаеш какъв е материалният носител на съзнанието.Как тогава можеш да си сигурен, че е материално, след като не знаеш, кой е носителят му,какви са качествата му и как се определят?
Голяма част от коментара ти са абсолютни глупости!той ще мълчи, а аз ще говоряКогато не си запознат с нещо, било то мозъкът или свръхестествените явления не би ли трябвало да замълчиш?
Textbook of biological psychiatry - Jaak Panksepp
p. 33
On the nature of emotions
....In deep subcortical regions of mammalian brain there exist a variety genetically prescribed circuits that mediate basic emotional behaviors....
p. 34
....Emotions have a variety of attributes, including autonomic-bodily, behavioral-expressive, cognitive-learned, and affective-experiential components....
p. 35
The brain's emotional infrastructure is concentrated in midline, visceral regions of the brain (Papez, 1937) that were enshrined in the concept of limbic system (McLean, 1990)....
same page
The cortical-subcortical interactions create a special richness for human emotional life, as well as existential forms of emotional turmoil unknowable to other species.The various socially derived emotions include a vast number of variants - including shame, guilt, jealousy, envy, embarrassment, pride, LOVE and many others - that provide a special sublety to human emotional life.
....
The possiblity of imaging such processes in the human brain, using position emission tomography (PET) and functional magnetic resonance imaging (fMRI) technologies, has helped trigger the "affect revolution" that is currently sweeping across the mind sciences.
ист. забележка - т.нар. "революция" се свежда именно до това, че емоциите могат да се зимерват - което, допреди най-новите постижения на НТП е било считано за долна мистификация, тъй като никой не е мислил, че нещо може да наблюдава невронните импулси
следва Emotional changes following brain damage trauma, което няма да прилагам
в следващата глава проф. Hammerhand от Лондонския Кралски Медицински Институт разяснява процедурите, включващи употребата на методите ПЕТ и фМРИ, които отразяват чрез моментални изображения промяната в емоционалното състояние на тестовите субекти (стр 37 - 43).
За хората, които се интересуват повече от подобни изследвания - мога да запиша срещу даден ми ДВД диск цялата база от 4,5 ГБ документи.
Самият учебник, който използвах тук, е от 750 страници и е като Библията за всички модерни учени-психолози.
International encyclopedia of Social & Behavioral sciences
Letter S
Page 13 946 (!!!)
Sex hormones and their brain receptors
Nerve cells react not only to electrical and chemical signals from other neurons, but also to a variety of steroid factors arising from outisde the brain. Steroids, particularly gonadal steroids, have profound effects on many effects of mautre brain, including cognition (държа да се отбележи!!!) and even memory.
…
The brain contains receptors for all five classess ofsteroid hormones: estrogens, progestins, androgens, glucocorticoids and minerlocorticoids.
p. 13 948
Classical mechanism of sex steroid action
Classically, sex steroids exert their effects by binding to intracelullar receptors and modifying gene expression (Tsai and O’Malley, 1994). In the presence of the hormone, two receptor monomers dimerize and bind to short DNA sequences locatedin the vicinity of hormone-regulated genes.
R. D. Brinton & J. T. Nilsen
Мисля, че тези наистина кратки извадки от трудовете на водещи учени в областта на биологичната психология и бихейвиористичната наука подкрепят съвсем ясно моето и това мнение на Lake bodom – а именно – емоциите се контролират от мозъка; емоциите, дори и най-възвишените, се зараждат в невроните на централната нервна система под влияние на невроелектрически и биохимически сигнали от страна на невроните на лимбичната нервна система, активирани от ендокринните жлези, а именно гонадните, отделящи основните сексуални хормони.
Ако искаш ПОИМЕННО да ти изброим отделните сексуални стероиди, влизащи в гупата на естрогените, тестостероните и пргестероните, то аз съм говот да ти доставя диск с прелестните учебници по биохимия, които имам – може би между 1000 и 1200 страници – за да задоволиш сама и непосредствено, без чужда перспектива, любопитството си.
И така, нека дадем нов конкретен тласък на спора:
Какви доказателства можеш да ми предоставиш, че продуктите на собственото ми тяло се „записват” на някакъв нематериален носител, който оцелява дори след физическото унищожение на корпулентната част от моето „висше същество”?
Другия вариант е отново, в състояние на афект, да ме заклеймиш като повърхностен невежа, който не мое да отвори очи за божествената светлина, която може да въздигне душата ми по пътя към отхвърляне на кармичното ми обременяване.
Относно доказателствата, които искаш, заповядай \/ и не са единствени случаи!Това са само 4 случая, а има хиляди!
Първи случай
В настоящата история се разказва за едно момиче от началото на века, известно с извънредно странното си поведение. Сестрата на малката Ан живеела в Минеанополис, САЩ и по следния начин пресъздава невероятните случки с по-малката си сестра:
"Когато беше на четири години Ан се разсърди на баща ни заради някаква дреболия и заяви, че ще ги изостави завинаги.
- Да не се готвиш за рая, откъдето се спусна при нас? - попита я татко шеговито.
- Аз и не съм дошла оттам - сопна се Ан - била съм вече и на Луната и на Земята. Много пъти съм била ту мъж ту жена.
Татко се кискаше, а сестричката ми още по-убедително продължаваше:
- Веднъж, когато живеех в Канада, бях мъж. Даже и името си помня, казвах се Лишус Фабер, бях войник и превзех портите.
Тази история не ми даваше покой и цяла година се рових в най-различни книги, засягащи канадската история, с надеждата, че ще попадна на описанието на някаква битка, в която някой е превзел някакви крепостни врати. Търсенето ми се оказа напразно, не открих нищо. Накрая един библиотекар ми пъхна в ръцете един овехтял документ, в който се разказваше за най-различни вълнуващи събития и една от историите наистина ме заинтригува. Разказваше се за превземането на стените на някакво малко градче. Малкият отряд се сражавал геройски, макар че не разполагал с необходимите за атаката боеприпаси. На очи се набиваше едно изречение: "отрядът на младия лейтенантпревзе портите", нещо повече там прочетох и името на младия лейтенант - Лишус Фабер...''
(The American Magazine, 1915 , юли)
Втори случай
Британският лекар д-р Артур Гирхам описва следния случай от практиката си. През 1961 г. се среща с пациентка, чието поведение го убеждава недвусмислено в съществуването на прераждането.
"Тридесет и седем годишна пациентка се оплакваше от кошмарен, непрекъснато повтарящ се сън. Години наред натрапчиво сънувала един и същи сън, изпълнен с кървави масови убийства. Започнах да я изследвам, съмнявайки се, че страда от невроза, но се оказа здрава. Кошмарните сънища я измъчваха от дванадесетата й година и я изпълваха с все по-нарастваща тревога. След няколко месеца спомена, че в детството си е описала съновиденията си, обърканите си мисли, примесени с картини и събития, непонятни за самата нея. В записките й намерих стихове, писани на средновековен френски от самата нея, в ученическите й години, макар че тя никога не е изучавала този език и по-точно това наречие. Обърнах се към един професор от университета в Тулуза, описвайки случая на моята пациентка и той незабавно ми отговори, че описанията се отнасят до членовтете на еретическото движение на тулузките катари от XII век, изповядващи пуританска философия.
Пациентката ми съобщавала за кръвопролитното унищожение на катарите, както и за собствената си гибел на кладата. През 1967 г. реших да замина за Южна Франция и на място да продължа проучванията си. Сравнявайки изворите за тулузките катари от XII век с описаното от моята пациентка, се убедих, че разказът й е напълно точен и прецизен. Дума по дума съвпаднаха и стиховете, писани от нея, с една от песните, които открих в средновековните документи. С прецизна точност тя описваше тогавашните френски пари, накитите, плановете на сградите, характерни за епохата. Спомняше си за семейното и обществено положение на хора, които не са били популярни исторически личности и можеха да бъдат открити само в списъците на светата инквизиция. Съвсем достоверни бяха описанията й за много малко известни ритуали на катарите, нещо повече съобщаваше, че катарите-духовници не винаги носели черни раса. Един от нейните приятели, например, доста често носел тъмно синьо расо с качулка. Това нейно твърдение ми се стори доста неправдоподобно, тъй като от историческите източници е всеизвестно, че катарите са носели черни дрехи. Това убеждение се считало за достоверно чак до 1966 г., когато се появил един превод от латински език на протокол на инквизицията, в който многократно се споменавало, че катарите-духовници освен черни, можели да носят и тъмно сини или зелени раса.
За мен съновиденията на едно тринайсетгодишно момиче, съдържащи такава подробна и достоверна информация за движението на катарите, позната само на ограничен брой специалисти, представляваха неопровержимо доказателство за пътешествиата на душата".
Трети случай
Робин Хил бил петгодишно момче. Неговата история разказал американският филмов актьор Малвин Дъглас.
Малкиат Робин говорел добре за възрастта си, но понякога в речта му се прокрадвали напълно неразбираеми думи. Майка му забелязала колко често момчето произнася странни думи така, като че те имат някакъв смисъл Тя изразила тревогата си пред една гостенка, която се интересувала от прераждането и проявила интерес да чуе малкото момче. Още на другия тя посетила детската стая. Робин бил доста разговорлив и наговорил дузина непознати думи. Посетителката се убедила, че детето не бръщолеви глупости, а влага смисъл в произнесените думи, само трябвало да намерят човек, който да разбира речта му. След седмица поканили професор полиглот, който също с интерес изслушал бръщолевенията на Робин.
- Няма никакво съмнение, Робин говори на местно наречие, характерно за Северен Тибет. За по-голяма част от изреченията нямам никакво колебание, макар че не разбирам повечето думи. Да не би момчето на по-малка възраст да е ходило в Тибет, или някой от семейството да е пътувал дотам?
Естествено отговорът бил отрицателен, тъй като никой не бил посещавал Тибет.
- Къде си научил тези думи? - продължавал да разпитва детето професорът.
- В училище
- Но, миличък, ти още не ходиш на училище - прекъснала го майката.
- Не говоря за сега, а за по-рано, когато ходех на училище.
- И какво беше това училище? Помниш ли как изглеждаше?
Робин помислил малко и отговорил:
- Да, помня. Намираше се в планината, но не в тази, където бяхме през лятото, мамо.
- И от какво беше построено от камък или от дърво?
- От камъни.
- А какви бяха учителите?
- Всички бяха мъже и не бяха облечени като татко. Носеха дълги ризи, завързани на кръста с въже.
Подробното описание на детето удивило професора, който така се въодушевил, че предприел дълга експедиция. Той заминал за едно лесно достъпни място в Северен Тибет, недалеко от Китай, с цел да проучи училищата. Не след дълго родителите на Робин получили писмо:
"Намерих училището, за което говори Робин, разположено е в планината Куен-лун, в една скалиста местност, която съвсем не прилича на планинския район, където Робин е прекарал ваканцията си, заедно с Вас. Описанието на Вашето дете е изключително точно, що се отнася и за преподавателите-лами".
Наричаното в парапсихологията ''ксеноглосия" явление, характеризиращо се със способността да се говорят никога неизучавани езици, било наблюдавано и през тридесетте години при близнаците на известния лекар , д-р Маршал Мак Дъфи от Ню Йорк. За най-голяма изненада на родителите си децата си говорели на непознат за околните език. Опитали се да разгадаят тайната им в катедрата по чужди езици в тамошния университет, но никой от преподавателите не успял да разпознае езика на който си говорели децата. За щастие тогава постъпил един лектор, преподаващ древни езици и той успял да разпознае в речта на близнаците използвания по времето на Христа ''арамски'' език.
Четвърти случай
На 15 март 1910 година в Палермо, Сицилия, за най-голяма скръб на неутешимите си родители, починала от менингит петгодишната Александрина Шамона. Три дни по-късно тя се присънила на майка си, убеждавайки я, че не ги е напуснала завинаги и че се върне като съвсем малко дете. Сънят отново се повторил, но нова бременност била почти невъзможна, туй като г-жа Шамона била подложена на сложна гинекологична операция, след първото си раждане. Въпреки това след година тя родила две близначки. Едното от децата поразително приличало на починалата Александрина, затова и я нарекли с нейното име. Приликата била не само физическа, тя се проявявала и в поведението и предпочитанията. И двете деца били левачки, въпреки, че останалите деца в семейството пишели с дясната ръка. Лицата им била еднакво асиметрични.
- Решително заявявам - казала г-жа Шамона - второто ми момиченце има изненадваща прилика с починалата Александрина, с изключение на това, че очите и косата й са малко по-светли. Предпочитанията им са еднакви, например и двете обичат да си играят повече с деца на тяхната възраст, отколкото с кукли. Особено много държат на чистотата; по един и същ начин искаха да им измия ръцете ако са изцапани. Второто ми момиченце също не обича сирене подобно на първата Александрина.
Когато втората Александрина станала на осем години, семейството решило да направи екскурзия до близкото градче Монреале. Момиченцето отказало да отиде с тях, под предлог, че вече е ходило там. Майката почти не си спомняла, но детето подробно й разказало как са посетили града, заедно с още една госпожа, която имала рог на главата си, а когато влезли в една църква се срещнали с ниски на ръст попове в червени одежди. Този разказ помогнал и на г-жа Шамона да си спомни, че преди смъртта на първата Александрина са ходили в Монреале, придружавала ги една нейна приятелка, дошла в Палермо за лекарска консултация, тъй като някакъв израстък загрозявал челото й. Спомнила си и когато влезли в една църква и наистина се срещнали с група млади гръцки попове, облечени в сини одежди, украсени с пищна пурпурна украса.
Тъй като момиченцето си спомняло не само за мястото, но и за събитията, то не е можело да получи информацията си от снимка или пощенска картичка. Госпожа Шамона също едва си спомняла за пътуването, тъй че е много малко вероятно да е разказала на детето за него.
Без да съм в състояние на афект, съвсем категорично, ще те обвиня, че си абсолютен невежа, както по горе предположи, че ще го направя!Не подлагам на съмнение интелигентността ти, просто въпросите, по които се изказваш, а именно изтока, прераждането и необяснимите от материална гледна точка неща, явно не са ти силна страна и явно не си запознат досбре с литературата описваща тези въпроси!На пръв поглед изглеждаш, що годе запознат, но познанията ти се базират на измислиците на Бог знае, чии болен мозък!Провери си източниците на информация!Бъркаш гръцка митология, индийски веди, китайска митология и нещата описани в тях!Ако наистина си запознат с ведите, би трябвало да са ти ясни тези неща, които в последните няколко поста обсъждаме.
Никой не казва, че нямаш право да се изкажеш по въпросите, които обсъждаме.твърде категорично се изказваш обаче, без да даваш никакви доказателства или въобще някъква защита на изказванията си!Ако не можеш да защитиш тезата си, би следвало да не я даваш толкова категорична, както го правиш!
Правилата също диктуват да си показвате знанията, на езика на който разговаряме!Добре съм с английския, но ако става дума за медицински английски, едва ли би се справила, кой знае колко ли успешно с разгадаването на разните термини!когато опонентите искат знания, ще им ги показваме
така диктуват правилата на реториката
Вижданията на някакъв си философ, не са доказателства...
Религията дава временни отговори. Преди хората са мислели, че Земята е плоска, че Слънцето се върти около нея, но сега всички знаем че не е така, нали ? Същото е и с душата. Имайте търпение ще дойде категоричен неоспорим отговор от науката. Дотогава, ходете палете свещички щом ви е по-удобно.
Твоят живот си го живееш ти. Ти избираш. Живота е такъв, какъвто ти си го направиш. Кармата(съдбата) е оправдание. Много удобно оправдание на хората, за всичко случващо се с тях. Изкупителна жертва. Нещо, върху което да прехвърлим вината. Много пъти ми се се случвало да се сблъсквам с хора казващи си "еми, така е било писано" след като са преживяли някаква травма или загуба, еми съжалявам ама не е. Не е.
Искаше химичните вещества ? Заповядай част от тях: допамин(това нещото, което те кара да се чувстваш щастлива), феромон(всъщност е хормон, но така или иначе това е онова, което те привлича в другия пол).
Може ли един въпрос да ти задам ? Да речем, че живота ти е предначертан. Карми, съдби ала-бала и т.н. Целият ти живот от раждането ти, до смърта в една книга. И тази книга да речем е пред теб ? Ще я прочетеш ли ?[/quote]
Правилно, аз си живея живота, но явно има друг, който контролира отгоре нещата.Чудя се, как към точно определена личност, мозъкът ти проявява желание да произведе хормоните, от които следва привличане и любов?Ти ли казваш :"хайде сега ще се влюбя в тази, защото ми доскуча да не съм влюбен!" или просто разбираш, че вече си извън тази част от хора, които не са влюбени.По каква причина и как точно тялото определя момента, в който да произведе определени хормони?Ти ли му казваш "Тяло, жлези, хайде произвеждайте хормони, да се влюбя, че ми е скучно вече да не съм влюбен!"
Относно въпроса ти - за предначертания живот!Ако книгата е пред мен няма да я прочета.Живота ми би бил скучен, ако го направя, а за мен живота е постоянно предизвикателство, което го прави изключително интересен.Защо да съсипвам интересният си живот, с цялото знаение, което така или иначе ще дойде при мен посредством времето, изминалите години и изживян живот!Ако прочета книгата, би значело сама да се вкарам в Ада!
Сестра ми се удави преди години!Не се намери дори един човек, който да каже "ами така било писано".Две години след смъртта и, майка ми посети астроложка, и без дори да спомене, че малката и дъщеря е починала, беше дала данните на мен, брат ми сестра ми, за да ни направи астроложката хороскопи на живота!Отивайки да ги вземе, аз бях с нея и с ушите си чух астроложката"Малкото Ви дете не може да е живо!То е имало само 4 години на този свят!".Майка ми щеше да припадне, защото нямаше от къде тази жена да е получила тази информация!Би ли обяснил, как успя точно да "познае", как седят нещата, без дори да е някъде близо до нас?Някакъе материален носител на нейните познания?Някакъв хормон може би?
Бих искала да добавя нещо - извод още е, че има нещо и извън материалното, освен извън смъртта!Тук не съм съгласен с теб. Светът, в който живеем не е предпоставка за това, което ни очаква след смъртта. А какво точно е то...никой не се е върнал, за да каже. Е, имало е хора, които разправят, че по време на операция са излизали от тялото си и са го виждали...на част от тях съм склонен да повярвам. Защо?...с подробности разказват какво точно се е случвало- в детайли, който не може просто ей така да се знаят. Изводът от това- излизане от тялото предполага, че има нещо след смъртта, нещо непознато за нас, нещо от което може би голяма част от нас се страхуват.
Едва ли ще дойде такъв ден!Въпреки, напредъка на науката, въпреки всички открития нейни, въпреки всички тези, теории, доказателства и тн., науката все още не може дори една малка жива клетка да създаде.Все още не може да обясни как след съединяването си сперматозоида и яйцеклетката имат толкова информация, че да се превърнат в ново живо същество, нито пък как и от къде знаят, точно коя част трябва да се превърне в бели дробове, жлези, мозък и тн....Вижданията на някакъв си философ, не са доказателства...
Религията дава временни отговори. Преди хората са мислели, че Земята е плоска, че Слънцето се върти около нея, но сега всички знаем че не е така, нали ? Същото е и с душата. Имайте търпение ще дойде категоричен неоспорим отговор от науката. Дотогава, ходете палете свещички щом ви е по-удобно.
Та едва ли някога ще дочакаме адекватни отговори от науката!
Аз лично живея сега и искам отговори на нещата, които ме вълнуват сега!Не ме интересува, какво ще открият или докажат учените след 1000 години, защото по теорията за непрераждането и прашинка няма да е останала от мен тогава!Интересува ме сега, а не в бъдеще.След като науката не може да даде отговори, няма ли смисъл да си ги потърся другаде?Ами за мен лично това е по - удачният вариант, а не да чакам и никога да не получавам отговори, на въпросите, които ме вълнуват!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
