зле

[mn ot4aqna]

Тази тема е както за този раздел,така и за раздела любов и за приятели...Това не е обикновена тема..на повечето може да им се стори тъпа,но предполагам че всеки е изпадал в депресия...отчайвал се е от всичко..не е имало нито 1но нещо което да е вървяло както трябва..е точно в такъв период съм и аз..Ще се запитате: "Защо пише тази тема?" отг е- незнам...може би очаквам подкрепа от напълно непознати..може би очаквам съвет(малцина биха успели да ми дадат), а може би просто искам да споделя..а тук..след като съм анонимна е най-лесно..
Депресията ми е от близо две седмици...породена е от това,че нищо не е както трябва..Имам гадже..скоро ще правим година откакто ходим..мн държа на него но съм супер несигурна в неговите чувства спрямо мен( не ме разбирайте погрешно,знам че ме обича..но се притеснявам кога ще прогледне и ще ме зареже..заради някоя друга..) с него нещата не са както трябва- всеки ден сме заедно най-малко по 2 часа...мн сме си близки..но има някой неща, които той не харесва в характера ми...вече промених някои от тях...но все още има такива,които според него трябва да се променят ( да се сърдя по-малко..когато му кажа н.пр.: "подай ми учебника" да добавям и думичката "моля те"..(не познавам хора,които на всяко свое подобно изр я използват..) и прочие..) та това ме подтиска..страхувам се да не изменя на същността си..заради нещо,което дори нз колко ще продължи..
Отностно семейството- пълна трагедия..Баща ми и майка ми се карат постоянно...майка ми има доста трески за дялане,но и баща ми не изостава...Крещи за най-малкото..и целия свят му е крив...Дори да направи някой нещо както трябва,той пак ще намери недостатък..
Приятелите- болна тема..Имах си 2 приятелки- уж най-добри, но и лицемерни..лошото е че наистина са ми приятелки( подкрепят ме,искрени са с мен и си личи че държат на мен( поне до преди време), но в същото време ако се сдърпаме макар и за нещо малко веднага ще ми говорят зад гърба)..след като тръгнах с гаджето ми се отдалечих от тях..и прозрях що за стока са..лошото е че вече нз към кой да се обърна..
Малко ще са хората стигнали до края на темата...благодаря ви,че я изчетохте...за някои може да съм лигла,за други глупава,че поствам такава тема тук...но просто приемете че съм объркан човек,който се нуждае да сподели...и мисля че вс се е чувствал поне 1н път в живота си така...и е имал нужда да си излее мъката...

[experiment_m]

На всеки се случва в даден момент да е несигурен и отчаян. Но не бих казал, че това е основателна причина да правиш абсолутно всичко по начина, който ти е наредил приятеля. В една връзка компромисите са необходимост, но прекаляването с тях води до заличаване на собствената индивидуалност. Така, че не те съветвам да му угаждаш чак пък толкова.
Пък колкото до родителите - идеални няма, просто ги приеми такива каквито са. А и ако разграничиш приятелите от познатите най-вероятно ще разбереш, че приятелите са доста дифицит. Не бъркай двете понятия.

[RunawayLove_]

emi mila 4estno kazano v taq sedmica na men mi e po4ti su6toto kato na teb samo deto skusah s gadjeto koeto bqh godina i ne6to roditelite mi su6to se karat a priqtelite mi amm neznam i te ne sa za hvalene i znam 4e ne ti pomagam taka no razbiram i ti su4yvstvam...Neznam gadjeto ti za6to e tolkova vziskatelno s takiva dreboliiki no moje6 da mu kaje6 naprimer, osven ako ne te e strah za reakciqta mu. Za priqtelite 6te si nameri6 drugi po-dobri priqtelki ot tezi ne se strevoji ne6tata sa takiva kakvito si gi napravi6 taka 4e gledai ot dobrata strana na ne6tata taka moje da prieme6 ne6tata po dobre. Neznam dali ti pomognah s ne6to...