Тази тема е както за този раздел,така и за раздела любов и за приятели...Това не е обикновена тема..на повечето може да им се стори тъпа,но предполагам че всеки е изпадал в депресия...отчайвал се е от всичко..не е имало нито 1но нещо което да е вървяло както трябва..е точно в такъв период съм и аз..Ще се запитате: "Защо пише тази тема?" отг е- незнам...може би очаквам подкрепа от напълно непознати..може би очаквам съвет(малцина биха успели да ми дадат), а може би просто искам да споделя..а тук..след като съм анонимна е най-лесно..
Депресията ми е от близо две седмици...породена е от това,че нищо не е както трябва..Имам гадже..скоро ще правим година откакто ходим..мн държа на него но съм супер несигурна в неговите чувства спрямо мен( не ме разбирайте погрешно,знам че ме обича..но се притеснявам кога ще прогледне и ще ме зареже..заради някоя друга..) с него нещата не са както трябва- всеки ден сме заедно най-малко по 2 часа...мн сме си близки..но има някой неща, които той не харесва в характера ми...вече промених някои от тях...но все още има такива,които според него трябва да се променят ( да се сърдя по-малко..когато му кажа н.пр.: "подай ми учебника" да добавям и думичката "моля те"..(не познавам хора,които на всяко свое подобно изр я използват..) и прочие..) та това ме подтиска..страхувам се да не изменя на същността си..заради нещо,което дори нз колко ще продължи..
Отностно семейството- пълна трагедия..Баща ми и майка ми се карат постоянно...майка ми има доста трески за дялане,но и баща ми не изостава...Крещи за най-малкото..и целия свят му е крив...Дори да направи някой нещо както трябва,той пак ще намери недостатък..
Приятелите- болна тема..Имах си 2 приятелки- уж най-добри, но и лицемерни..лошото е че наистина са ми приятелки( подкрепят ме,искрени са с мен и си личи че държат на мен( поне до преди време), но в същото време ако се сдърпаме макар и за нещо малко веднага ще ми говорят зад гърба)..след като тръгнах с гаджето ми се отдалечих от тях..и прозрях що за стока са..лошото е че вече нз към кой да се обърна..
Малко ще са хората стигнали до края на темата...благодаря ви,че я изчетохте...за някои може да съм лигла,за други глупава,че поствам такава тема тук...но просто приемете че съм объркан човек,който се нуждае да сподели...и мисля че вс се е чувствал поне 1н път в живота си така...и е имал нужда да си излее мъката...