Растоянието ни разделя..:(

[Kayla]

От доста вреве не живея в БГ, но през година-две се пребирам и там за маничко. Миналата година се прибрах с цел да видя близки и познати, но така стана, че срещнах и него. Намерих човека , които наистина успя да се докосне до сарцето ми. Изживях едно незабравимо лято заедно с него. Но ето, че доиде време отново да си стягам куфарите. Още в БГ разбрах, че няма да отмине лесно болката. Много тежко го преживях още там- преживяхме!Трагнах си и ОТНОВО osetih, чe pak zagubih ценно нещо, преди беше родината и приятелите, а този пат бешe Lubovta!
Странно, но сега когато пак сам тук, и двамата ни е страх случаино да не прежевеем тази болка отново. Обичаме се, но си налагаме някакви ограничения. Не можем да бадем дори приятели, от страх да не загубим ума си пак. Отбягваме се еди от друг, когото се срещнем не смеем да се погледнем. Сякаш се опитваме да забравим Тои ми призна че иска пак да сме заедно макар и само за месец, но аз не искам цяла година пак да "летя в мислите ми с него" и да ме боли , само за един месец! Просто си налагам ограничения, и незнам до кога ще издаржа
Вие какво мислите, струва ли си? Хората които наистина са осетили болката от лубовта знаят какво е и колко трудно е да забравиш, при условие че и двамата се обичаме?
П.С ако има някакво значение тои е на 20 а аз сам на 18

[Sam90]

хм.... Преди година и половина се запознах с моя. Тогава даже не знаех, че и той е би и от начало си бяхме само приятели. Той живее в САЩ. Две-три седмици след като се запознахме усетихме, че между нас има повече от приятелство...както и да е, зехме се. Проблема беше, че аз живея тук, а той - там. Той постоя тук около 1 месец, който наистина беше най-прекрасния в живота ми. След това замина и аз наистина имах чувството, че без него...не мога. След още 2-3 месеца се върна и остана цялото лято. Всичко беше чудесно - хидихме на море 2мата, изкарахме си перфектно. Аз никога не съм бил от хората, които задушават другия и му налагат куп правила и се стараех да не го правя и с него, но наистина ми беше ужасно трудно, знаейки, че след някой-друг месец пак ще си отиде.
Е, отиде си.... но продължихме да сме заедно и все още сме. Разстоянието не е толкова важен фактор Ако 2ма души наистина се обичат, няма значение къде са!
Успех

[cherinka]

Километрите топят любовта...
и много малко хора успяват да я запазят...

километрите топят мимолетните увле4ения, но НЕ и Любовта.
Напротив даже, засилват я.

Света е малъ мили4ки, а самолетните билети поевтиняват всяка година..
Дайте криле на Любовта си и не се стеснявайте да подарите на любимия 4овек самолетен билет. Няма по- добър подарък, от собствен опит ви го казвам

[BWald0rf]

Каквото и да говорят хоратра за това че силната любов може да се задържи въпреки растоянието това е мъчение.Най-добре да се забравите защото иначе само ще ви боли и ще стрдате прекалено много.......

[BrokenInnocence]

Айде като сме почнали със споделянето на личен опит. Аз съм си от Бг, обаче последната година я прекарах в Сащ. Там се запознах и с човека, който промени живота ми коренно. Кактои да е, прибрах си се аз в Бг... той си е в Сащ. И двамата много мислихме дали с излитането на самолета ми всичко между нас да приключи или да се опитваме да поддържаме връзка от разстояние. Избрахме второро. Защото често да ти кажа, тоя тип връзки за трудни, но много много по- трудно е да обичаш някой и да се правиш, че не е така само, за да избегнеш някаква си болка. Та така... сега ни предстои една година раздяла и след това се надявам пак да мога да отида в Сащ при него. Много е тъжно, но и двамата сме го приели като тест- в крайна сметка ако любовта ни издържи на тая една година значи всичко е било истинско, ако не- значи е било само увлечение и в крайна сметка няма за какво да съжаляваме.

Zdravei! Mnogo dobre znam kolko e bila silna bolkata, kogato ste se razdelili!!! No..ne misli6 li 4e sled kato si go pomnila i obi4ala prez cqloto tova vreme si zaslujava da si otkradne6 pone o6te 2 meseca 6tastie. Puk i sum na principa 4e za lubovta granici nqma taka, 4e ako vs e tolkova istinsko kolkoto mi zvu4i ot pismoto ti...1 den toi 6te zamine s teb nz..az taka mislq...
Kusmet! I pi6i da razkaje6 kakvo e stanalo!!!!

[malkoto_sladur4e]

Аз съм го усещала тфа мн добре,дори сега го усещам!Всеки път когато приятеля ми си замине и знам,че може би месец няма да го видя Да не говорим за сега...работи на морето!Според мене ако любовта ви е истинска си струва,и още как!А ти защо не се върнеш в БГ ве?!Кво дириш при ония лайна там?

[_[LiFe-StiLe]_F]

Километрите топят любовта...
и много малко хора успяват да я запазят...

... като това зависи от чувствата, от желанието, от амбициите и на двамата!

[koalka]

Ако наистина се обичате-да, струва си.И е вярно, че това зависи само от вас двамата, дали ще можете да издържите, дали ще изтърпите да не погледнете някой/я друг/а.

[Barbie]

С момчето ми сме в различни държави - той си е в България, аз съм в Италия. Преди да замина и преди с него да се съберем и аз дълго е чудих до колко ще издържи такава връзка. Но успявам да си летя до България всеки месец. При вас е може би по-различно, не знам какво разстояние ви дели. И все пак - една година не сте се забравили - значи не е просто увлечение. Сигурно ти предлагам далеч по непрактичния и глупав вариант, но може би си заслужава да опитате да направите нещо заедно. Говори с него, разбери какво чувства и какво иска. Няма ли шанс в близкото бъдеще ти да се върнеш в България или той да дойде при теб?