От доста вреве не живея в БГ, но през година-две се пребирам и там за маничко. Миналата година се прибрах с цел да видя близки и познати, но така стана, че срещнах и него. Намерих човека , които наистина успя да се докосне до сарцето ми. Изживях едно незабравимо лято заедно с него. Но ето, че доиде време отново да си стягам куфарите. Още в БГ разбрах, че няма да отмине лесно болката. Много тежко го преживях още там- преживяхме!Трагнах си и ОТНОВО osetih, чe pak zagubih ценно нещо, преди беше родината и приятелите, а този пат бешe Lubovta!
Странно, но сега когато пак сам тук, и двамата ни е страх случаино да не прежевеем тази болка отново. Обичаме се, но си налагаме някакви ограничения. Не можем да бадем дори приятели, от страх да не загубим ума си пак. Отбягваме се еди от друг, когото се срещнем не смеем да се погледнем. Сякаш се опитваме да забравим Тои ми призна че иска пак да сме заедно макар и само за месец, но аз не искам цяла година пак да "летя в мислите ми с него" и да ме боли , само за един месец! Просто си налагам ограничения, и незнам до кога ще издаржа
Вие какво мислите, струва ли си? Хората които наистина са осетили болката от лубовта знаят какво е и колко трудно е да забравиш, при условие че и двамата се обичаме?
П.С ако има някакво значение тои е на 20 а аз сам на 18