Имам един проблем(макарче на повечето , които не са се сблъсквали с него, надали ще им се стори като проблем...)От малка си падам лидер .. В бившият клас бях лидерката на класа – каквото намислех се осъществяваше, каквото поисках – също. Всичко се въртеше около мен, всеки се допитваше до мен, бях на всеки малко или много пример за подражание(макарче да ви кажа честно, доста голяма част от класа изпитваше към мен просто страхопочитание... ). Дойде времето да кандидатствам и да сменя класа – влезнах в едно доста елитно училище, не познавах никого от новият си клас .. реших да се променя, вече не ми харесваше да съм лидер на целият клас .. не исках повече лицемерие около себе си. Първата година се сприятелих с едно момиче, но .. просто не си паснахме и втората година се сприятелих с две момичета(те се познаваха от предишното си училище, били са в един клас, но не са си били близки). Те бяха ... сдухани обикновени момичета .. от даскало – вкъщи, от вкъщи – в даскало, нямаха приятели, нямаха соц. контакти. Аз дружах с тях само в даскало, извън даскалото си имах достатъчно други приятели, познати и гадже. В 10ти клас(тази учебна година) нещата обаче се промениха ... тези две момичета се промениха.. Явно за съжаление лидерството ми е в кръвта и.. искам или не се проявява.. в нашата малка групичка(от нас трите) аз бях лидерката .. Измислях къде да излизаме понякога, какво да правим и лесно се налагах(то не, че се налагах, просто те се съгласяваха с мен). В 10ти клас ги запознах с доста мои приятели .., което сега разбирам, че е било супер грешка.. С хора от даскало(те не познаваха никого, нямаше и как да познават, нито имаха компютри у тях, нито влизаха в интернет от някъде), с мои си приятели, с гаджетата ми .. и така лека по-лека вече имаха някакви познати .. Преди два месеца направих огромната грешка да ги запозная с едни приятели от едно даскало ... стана така, че едното момче се скара с мен, а едната ми „приятелка” го харесва и.. те си излизат заедно всеки ден, а мен не ме викат, защото ... явно за едното момиче момчето, което познава от 2 месеца, а мен от 3 години и е по-важно .. В даскало всичко е ОК, отношенията ни са същите, но ... след даскало те си излизат с онея момчета, а най-тъпото е, че крият от мен, но аз имам адски много познати и винаги разбирам.. не разпитвам просто те сами ми казват „Така и така видях ги приятелките ти еди къде си, с еди кого си..” ... Та .. тъпо може да ви звучи, но аз се чувствам ограбена ... Благодарение на мен са това, което са в момента .., а те за благодарност ме освиркват от тяхната девствена компания.. Явно вече съм им свършила това, което им е било нужно... Но не само им се дразня, че „откраднаха” мои приятели(не, че те ми принадлежат по някакъв начин, но просто аз така го приемам), но.. и ме имитират... Само като ги гледам и ги слушам.. еми все едно гледам или слушам себе си .. Същити маниери, същите лафове, същият начин на говерене като мен ... Те просто си ме копират .. и когато някой им се кефи, то все едно се кефят на мен, защото ... те всъщност съм аз.. Най се дразня, когато си измисля нещо, после те го ползват и... всеки им се кефи и си мислят, че това е техно лафче, а всъщност си е отвсякъде мое..
Едното момиче яко я е погнал хормона и по купони само се забива с някого(понякога бройката и е над едно момче на купон), но после.. съм чувала коментари от „приятелити им” с които са всеки ден, че трябва да си много закъсал и т.н или много пиян, за да се забиеш с нея.. Лицемерието е навсякъде.. И тъпото е, че аз знам доста неща, които няма да им харесат, но надали ако им ги кажа изобщо биха повярвали на думите ми...
Написах го това, за да се оплача ...
Написах го това, за да ви питам дали има други хора, които някога са се чувствали така или сега се чувстват така ?
Пиша го това, за да ви питам дали е нормално така да приемам нещата?
Пиша го това, за да ви питам дали пък грешката не е в самата мен ?
Пиша го това, за да ви питам изобщо струва ли си за тея двете пачи, които само ме използваха, за да им създам социални конктаки и да ги направя готини да се ядосвам?


Пиша в този форум от много време, но просто реших да запазя анонимността си