Подигравате ли се?

Не, не се подигравам- на мен се подиграват. Аз постоянно се спъвам и много често падам, веднъж не са ми помогнали. Един път слизам от автобуса /зимата, заледено/, подхлъзвам се на стъпалото, падам по очи на спирката и краката ми са под автобуса. В първите секунди изпадам в паника, че автобусът ще тръгне и ще ме смаже. Почвам да драпам да се изправя, но е мнооого заледено и не мога да се измъкна толкоз бързо, колкото ми се иска. През това време на спирката някакво деца се хилят, двама "готини пичове" ме гледат презрително и се подсмихват, а няколко "мили възрастни жени с пазарски чанти" ме гледат с кравешки поглед и се сбутват нещо. Бях БЯСНА! Не, никой не заслужава да му се помага в тая скапана държава! Никой не помага! Един път слизам от влака с ГОЛЯМ сак и едва го смъквам, а разни скапани тъпи бабишкерници прости, с кофите и кошниците: "Айде, айде, слизай, тръгна влака!" /има поне 15 минути престой/, в резултат сака ме повлече и се изтърсих, а простия кондуктор вместо да ме дигне само се хили и вика "Леко бе момиче", а на тъпите дъртофелници винаги им се помага с багажите. МРАЗЯ ДЪРТИ НАХАЛИ, щото всички ги съжаляват, всички им помагат, всички ик отстъпват място... Аз и да умра на улицата ще ме подминат. Не, помощ на никого, на мен никой не ми е помогнал даже и веднъж!!! Само на децата помагам кат се пребият и ги "залавям" като тичат към улицата, докато дойдат майките /дето си пият кафенце на барчето и не гледат че пишлемето дава газ към шосето/ СКПАПАНИ ХОРА, всички до един!

[paola_Rey]

Не се хиля. Обикновено помагам.

А иначе...за други неща съм се подигравала, да... Естествено не на стари хора.

\/ \/ \/ i az taka

[ЮНAK]

Не, не се подигравам- на мен се подиграват. Аз постоянно се спъвам и много често падам, веднъж не са ми помогнали. Един път слизам от автобуса /зимата, заледено/, подхлъзвам се на стъпалото, падам по очи на спирката и краката ми са под автобуса. В първите секунди изпадам в паника, че автобусът ще тръгне и ще ме смаже. Почвам да драпам да се изправя, но е мнооого заледено и не мога да се измъкна толкоз бързо, колкото ми се иска. През това време на спирката някакво деца се хилят, двама "готини пичове" ме гледат презрително и се подсмихват, а няколко "мили възрастни жени с пазарски чанти" ме гледат с кравешки поглед и се сбутват нещо. Бях БЯСНА! Не, никой не заслужава да му се помага в тая скапана държава! Никой не помага! Един път слизам от влака с ГОЛЯМ сак и едва го смъквам, а разни скапани тъпи бабишкерници прости, с кофите и кошниците: "Айде, айде, слизай, тръгна влака!" /има поне 15 минути престой/, в резултат сака ме повлече и се изтърсих, а простия кондуктор вместо да ме дигне само се хили и вика "Леко бе момиче", а на тъпите дъртофелници винаги им се помага с багажите. МРАЗЯ ДЪРТИ НАХАЛИ, щото всички ги съжаляват, всички им помагат, всички ик отстъпват място... Аз и да умра на улицата ще ме подминат. Не, помощ на никого, на мен никой не ми е помогнал даже и веднъж!!! Само на децата помагам кат се пребият и ги "залавям" като тичат към улицата, докато дойдат майките /дето си пият кафенце на барчето и не гледат че пишлемето дава газ към шосето/ СКПАПАНИ ХОРА, всички до един!

ЕВАЛА НА ДЪРТИТЕ ПАЧАВРИ НЕ ТРЕЕ ДА ИМ СЕ ПОМАГА ДЕЕБА И ПАРАЗИТИТЕ ИЗКУФЕЛИ АБЕ КАТ СИ ПОМИСЛЯ СЕКИ САМ ЗА СЕБЕ СИ Е В ТАА ДЪРЖАВА РАЗНИ ТЪПИ ОВЦИ И ЧЕРВЕНИ БАБИЧКИ НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ПОМОЩ ДА МРАТ ТАМ И БЕЗ ТВА НА НИКОЙ НЕ СА НУЖНИ!