еми да ти кажа това, което казваш ми е малко странно. вярно е че аз се занимавам с изключително детски истории напоследък ама все си мислех че в чата хората стават по-откровени, по-луди, казват някои неща, които не биха казали на живо. нз де аз поне така мисля. не съм се карала с никой в чата. по-скоро в чата сме си фр, ама като се видим и почваме да се караме. няма нищо по-хубаво от един хубав скандал с викове и плачове на спирката на трамвая. а после сдобряване-неговият мил поглед, усмихва се и просто казва"няма да плачаш, обещай ми, нали"- още по-хубаво. и после толкова мили писания по чата. ехххххххх спомените