Въпросът за формирането на доброволчески български легион в състава на Waffen-SS е повдигнат от Химлер още през декември 1942 г. Обаче българското правителство и лично цар Борис III, които не бързат да заплатят участието си в хитлеристкия "кръстоносен поход срещу болшевизма" с живота на своите войници, вежливо, но безапелационно отклоняват предложението на райхсфюрера. Комунистическият преврат в България рязко променя нещата. Инициативата по въпроса напълно преминава в ръцете на Химлер и през есента на 1944 г. той дава заповед да се започне формирането на български гренадирски (пехотен) полк, който в перспектива трябва да послужи за разгръщане на пълнокръвна българска моторизирана пехотна SS дивизия (първа българска гренадирска SS дивизия) (Waffen-Grenadier Division der SS /bulgarische Nr 1/). При това райхсфюрерът на SS уточнява специални критерии за набор на българи-доброволци. В редовете на българската част не са допускани бивши войници и офицери от българските експедиционни войски в Македония - те преминават на страната на германската армия в хода на операция по разоръжаването им през септември 1944 г. - аргументът е, че те са се предали "от страх за живота си" и следователно не са достатъчно надеждни (по правило тях ги разпределят в германските, унгарските и хърватските части, биещи се на Балканите и в югоизточна Европа). Като доброволци са допускани само българи, приемуществено военни, които са успели след деветосоептемврийския преврат да си пробият път през обхванатата от война Югославия или бегълци и дезертьори от българските съединения, биещи се заедно със съветската армия.

Но очакванията на райхсфюрера да набере достатъчно доброволци при толкова строги правила за набор се оказват твърде оптимистични. След като началната вълна на българското антисъветско съпротивително движение е жестоко потушена от съветските войски и местните комунисти, мнозинството от оцелели патриоти предпочитат да останат в страната и да преминат към нелегални или партизански методи на борба. Тези, които избират да емигрират, предпочитат Турция, до която е много по-лесно да се достигне от пределите на България и където кемалисткото правителство им предоставя убежище.

В крайна сметка, към началото на 1945 г., в учебния център на SS в градчето Дьолерсхайм в североизточна Австрия успяват да съберат общо 25 офицери, 56 подофицери и около 500 войници от бившата българска армия. Към тях се присъединяват около 150 български студенти, учещи се в различни университети на Германия, повечето членове на националситическата младежка организация "Бранник", в това число 12 девойки, изучаващи медицина във Виена (една от тях впоследствие е тежко ранена, а друга изчезва безследно). С други думи, за формирането на бъдещата българска дивизия, Химлер може да разчита на малко над 700 българи.

Със съжаление, райхсфюрерът е принуден да съкрати българската си програма и издава заповед за създаването на българска противотанкова SS бригада (SS Panzer-Zest