По принцип цялата любовна лирика на Яворов е уникална и достойна за уважение.А ето и нещо чуждо...




Давид Овадия


Тя всичките прегради побеждава!

Тя – вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отмина, ще забравя?

Аз вярвам в мълчаливата любов!



* *


Аз вярвам в мълчаливата любов…

Без думи, без красиви обещания,

Без упреци, без молещи уста.

Аз вярвам само в нямото страдание,

В сподавения порив на кръвта.



Очи, в които погледът не гасне,

докосването нежно на ръце –

от клетви, от несдържан плач по–ясно

говорят на човешкото сърце.



Тя всичките прегради побеждава!

Тя – вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов.



* *
Защото те обичам,

затуй си ти красива

и другите те гледат

със поглед възхитен.

Защото те обичам,

затуй оставаш млада,

без бръчки под очите,

без косъм посребрен.



Защото те обичам,

затуй си ти красива!

но не бъди надменна

и хитра не бъди!

Умре ли любовта ми,

презре ли те сърцето,

за миг ще остарееш

и погрознееш ти!