Родителите ви подкрепят ли ви винаги?

['IrReSiStIblE']

Подкрепят ме винаги.Не замълчават когато не са съгласни,когато не съм права,но винаги ми помагат и подкрепят.Всеки път когато имам проблеми са до мен и просто няма от какво да се оплача от тях.

[Maimunche_f]

Еми да, подкрепят ме, нали за това са родителите. Винаги са зад мен, дават ми съвети, помагат ми.Пък що се отнася до покупки....винаги успявам да ги омая и да ми купят квото искам \/ Не ги заменям за нищо на света, много си ги обичкам

[bqsna_teenagerka]

е не ме подкрепят в абсолютно всеки един момент когато например на мен ми е хрумнало да си направя стаята в 4ерно с бели 4ерепи или дА си вземем ку4енце или коте защото много цапа
но примерно за новото ми "гадже" :P

[BunnYY_f]

Да, винаги са ме подкрепяли, дори и да не са били много съгласни.
Никога не са ми отказвали подрепа- финансова или морална и винаги са били до мен. Понякога са ми изпълнявали капризите. Ето защо в нас има огромен аквариум с над 100 риби. И още куп такива неща. Били са до мен и в най-трудните ми моменти, когато много родители не биха реагирали като тях.
Когато не са били съгласни с някое мое решение са говорели с мен, но никога не са забранявали, карали или оставяли без подкрепа.

Това все едно аз съм го писала

[ReBeL]

естествено

[tuka6na]

Абсолютно никога...
За живонтните..може би.Едно време си намерих коте на една спирка.- Адолф: ))).Мноо му се кефеха-храна му купуваха даже помня..та те се грижеха за пустата котка повече от колкото за мен някога О.о.Та котето си е и до днес със мен.Когато се изнесох от нас,го взех ,разбира се...Имала съм също така милиони хамстери,зайци,костенурки.� �ериодично се умножаваха и влачеха от взевъзможни места.Наще-щастливи ,че съм така грижовна.Кефеха се и на тях,подмятаха разни храни,аквариуми ,клетки,както и от ония досадни лампички за воден добитък; D .Грижеха се един вид,неприсъщо за тях.Всичко измря в последствие.
За какво друго да са ме подкрепяли..мхм.Може би единствената им грижа беше като ходя вечер някъде да не завършвам винаги в районното,да не злоупотребявам пред тях и да взема да завърша поне даскалото,ако не друго..До 10ти клас се караха кой да отиде на една от всичките 'покани' от директорката,класната,или там който претендира да съм виновна за нещо.след това заживях сама и училищното 'началство' май видя моята отчайваща безперспективност и ме оставиха накрая.На всякъкъв вид прояви,мероприятия на които трябваше да пръсъстват наще,идваха родителите на приятеля ми.Та до тука с всякакъв вид подкрепа от родителските тела.Станах на 18,и всеки по пътя си.Подкрепа нз дали съм щяла да получа,защото не съм и търсела такава..

[punkrock]

Почти никога не ме подкрепят за нищо.