Човекът, който най-много ме енаранил през живота ми

През целия ми живот най-много ме е наранил биологичният ми родител (т.нар. баща). Нашите са разделени, но не мисля, че това е от голямо значение - дори да не бяха, той нямаше да е повече Човек....Няма да навлизам в подробности, не е и нужно. Ето само 1 пример: в разговор по телефона, когато бях на 10, ми каза "Ако обичаш, махни ми се от живота." Очарователно, нали?

Днес ми се наложи да разговарям с него за двайсетина минути. успях да му кажа в очите нещата, с които толкова много ме е засегнал - че през всичките години за него бях "предмет", с който да се забавлява, когато поиска да се прави на баща, че реално ме е изоставил още преди да се родя, не е подходящ за приза "баща-мечта", ако ме разбирате.....Както и да е. Без истерии, с леден глас му обясних как именно защото ме е наранил, защото нито веднъж не се е извинил за обидите си, не желая да имам нещо общо с него. Никога вече.

Получих извинение с половин уста.

Когато се прибрах вкъщи...хм, изплаках си очите. Срещите с него винаги ме разстройват, предполагам, че той е моята "първична рана".

Но няма значение. Сълзите, размазаната спирала (ужасна гледка, хахха), болката...те са неизбежни, нямам избор - рано или късно намират проявление. Но имах избор - да проявя достойнство, да защитя себе си пред него..Може би това трябва да е все някакво успокоение, нали?

Може би това, което ще кажа, щее просто един напълно ненужен съвет, но може и да помогне на някой: Изблиците на чувства са неизбежни. Но тези, които ни нараняват, не заслужават да ни видят ранени, съсипани....Заслужават пред тух да се изправи един човек, който защитава себе си и своите позиции, човек, когото не могат да наранят. Дори това да е малко или много игра.

ПП Съжалявам, за грешките при набиране...Ноктите ме мъчат

[KiFy]

Изблиците на чувства са неизбежни. Но тези, които ни нараняват, не заслужават да ни видят ранени, съсипани....Заслужават пред тух да се изправи един човек, който защитава себе си и своите позиции, човек, когото не могат да наранят. Дори това да е малко или много игра.

Напълно съм съгласна - това е и моята стратегия, когато ме нарани някой... И браво ти казвам, мацко, че си се "опълчила" така да се каже на баща си и си му показала, че си нещо повече от "предмет", както ти се изрази.. =D>

Наистина хората, които ни нараняват най много са тези, които обичаме и все пак съм напълно съгласна, че не трябва да се показваме слаби. Понякога е неизбежно, но колкото е възможно по-малко.
Само напред и нагоре

[Rofl4e]

Само напред и нагоре <-- точно така и евала че си му казала всичко което си чувствала!

[sladkish_14]

Ти си много силен човек или поне си се опитала да бъдеш такава =D> =D> =D> =D> =D> =D> Надявам се и аз някой ден да стапя на краката си

Спокойно, всичко рано или късно идав на мястото си

[~*SILVER*~]

Спокойно, всичко рано или късно идав на мястото си

в последно време имам нужда да си вкарам акъла в главата, щото и аз мн се нервя за разни работи
Хубаво си направила, че си му казала всичко - така трябва. Някои хора просто не знаят за какво правят деца........

мен ако питаш, на някои хора не трябва да се позволява да имат деца, ама хайде сега, подробности...

[Disrespect]

евала

[HopeLesss]

И нашите са разведени, но аз никога не съм позволявала баща ми да ме нарани. Не съм го виждала от 3-4 години, а последната ни среща беше в съда. Към хора, които не полагат и минимални усилия да се правят, че им пука, проявявай безразличие. Поне на мен ми помага. Справих се и без баща благодарение на майка си и новото й/ми семейство. Дано и ти имаш същия късмет.