Догаряне


Една любов изгаря в своя пламък -
една любов, родена от мечти.
Та може ли между главня и камък
любов такава вечно да тупти?

Сърце ранено, ти недей проклина!
Любов било е, пък макар мечта.
След лятото резонно идва зима -
така било е винаги в света.



Сама

Исках да заплача, защото бях сама.
Но не можех, не отроних и сълза.
Времето летеше, мъката растеше, а сърцето ми от
болката крещеше.
Не мога, не издържам вече, защо на самота ти ме
обрече?
Дадох цялата си душа и сърце, а ти подигра се с мен
като с дете.
Каза ми, че ме обичаш, че в живота твой на мен можеш
да разчиташ.
Убеждаваше ме, че съм красива, че съм изящна и
талантлива.
Явно всичко свърши. Получи каквото искаше от мен.
Сега самотна съм в ноща , сърцето разбито, а духа
сломен.
Но ще бъда силна няма да се предам.
Любовта си на друг мъж ще отдам.
Щастието ще търся без да спирам, а теб вечно ще
презирам.